Loading...
Error

(патриотични) Български патриотични песни, MP3, VBR 128-320 kbps

Отиди на страница:  1, 2  След.

Отговори в темата
 
Автор Съобщение

разведчик

Стаж: 5 лет

Мнения: 300

СССР

post 18-Яну-2010 05:04

[Цитат]  [] 

Български патриотични песни

Жанр: поп,народна, естрада, детска, марш
Формат: MP3
Битрейт аудио: VBR 128-320 kbps
Продължителност: 4:42:50
Траклист(списък песни):
01.Нашата мила родна страна (Пътнико свиден)
02.Една българска роза
03.Моя страна, моя България
04.Стани стани юнак балкански
05.Боят настана
06.Тих бял Дунав се вълнува
07.Край Босфора
08.Септемврийци
09.Шумете дебри и балкани
10.Вятър ечи Балкан стене
11.Партизан за бой се стяга
12.Чавдарци
13.На всеки километър
14.Бойци на трудовий народ
15.Работническа песен
16.Дружна песен
17.Хей Балкан ти роден наш
18.Бригадирски марш
19.Свири хармонико, свири
20.Къде си вярна ти любов народна
21.Не щеме ний богатства, не щеме ний пари
22.Имала майка
23.На загиналите ремсисити
24.Посвещение - Партизани, партизани - легендарни синове...
25.Питат ли ме де е зората
26.Альоша
27.Химн на Кирил и Методий
28.Елате хиляди младежи
29.Хубава си моя горо
30.Хубава си Татковино
31.Един завет
32.Изгрей зора на свободата
33.Поклон народе мили
34.Ясен месец
35.Песен за Левски
36.Кой уши байрака
37.Парапуновата
38.Хайдушка
39.Песен за 1923 година
40.Песен за Петко Енев
41.Песен за падналите септемврийци
42.Жив е той жив е
43.Партизански спомен
44.Ален мак
45.Петко льо Капитане
46.Слушай как шумят буките
47.Топчето пукна
48.Слънцето трепти захожда
49.Я кажи ми облаче ле бяло
50.Българска хубост
51.Пирине Пирине
52.Гурбетчийска
53.Тези който остават
54.Славяни
55.Откровение
56.Излел е Дельо хайдутин
57.От кога се е мила моя майно льо
58.Шуми Марица
59.Бдинци
60.Велик е нашият войник
61.Болгария - Россия
62.Многоя лета
63.Химн на България

Детски песни
01.Де е България
02.Химн на Кирил и Методий
03.Марш на септемврийчетата
04.Аз съм българче
05.Хубава си моя горо
06.Когато бях овчарче
07.Къде си вярна ти любов народна
08.Облаче ле бяло
09.Тих бял Дунав
10.Високи сини планини
11.Знамето ни е трицветно

Инстументални
01.Ботев Марш
02.Руските братя в Свищов 1877
03.Един завет -интрументал
04.Аспарухов меч
05.Боже царя ни пази
06.Булаир
07.Ломци на Чеган
08.Напред към подвизи и слава
09.Пей ти могъщи наш Балкан
10.Поклон народе мой
11.Покойници
12.Рилецки герой
13.Синовен дълг
14.Страцин
15.Тракийски идол
16.Весели в боя
17.Дунавско хоро
18.Химн на България

URL адрес



URL адрес


Доп. информация: Български народни патриотични песни:
За любовта към Родината
за героичната борба на българския народ против турското робство
за народната любов и признателност към Русия и руските братя освободители
за героите от Септемврийското антифашистко въстание през 1923 г.
за легендарните български партизани- борци против фашизма по време на втората световна война.
за борбите на българския народ за национална независимост и социална справедливост
военна музика и песни който повдигат бойния дух.
Български патриотични песни, MP3 , Втора част


Последний раз редактировалось: разведчик (2011-06-07 00:01), всего редактировалось 7 раз(а)
[Профил]  [ЛС] 

разведчик

Стаж: 5 лет

Мнения: 300

СССР

post 18-Яну-2010 21:47 (спустя 16 часов)

[Цитат]  [] 

Текстове:


Пътнико свиден, пътнико млад,
тръгнал да видиш белия свят,
дето минаваш, пей и мечтай,
но не забравяй родния край.

Че на света е само една, една
нашата мила родна страна.
Че на света е България само една,
една нашата мила родна страна.

Много родини има в света
има градини с чудни цветя,
ала го няма пълния с блян,
с песен хайдушка роден Балкан.

Ти ще пребродиш много страни,
всички народи ти обикни,
но не забравяй пътнико горд,
своя прекрасен трудов народ.
текст: Найден Вълчев

Добър вечер, приятелю млад,
добър вечер, другарю,
добре дошел във нашия град,
добре дошел във България!
Вземи във този хубав ден
една българска роза от мен -
нека тя да ти разкаже
с ароматния си глас
за Балкана, за морето
и за всички нас.
И когато, приятелю млад,
и когато, другарю,
си тръгнеш ти от нашия град,
си тръгнеш ти от България,
вземи и в този хубав ден
една българска роза от мен -
нека тя да ти напомня
с ароматния си глас
за Балкана, за морето
и за всички нас.
И не забравяй нито ден
тази българска роза. И мен.
изпълнява: Емил Димитров

Колко нощи аз не спах,
колко друми извървях -
да се върна.
Колко песни аз изпях,
колко мъка изживях -
да се върна.
В мойта хубава страна
майка, татко и жена
да прегърна.
Там под родното небе
чака моето дете
да се върна.Моя страна, моя България,
Моя любов, моя България,
Моя тъга, моя България,
При теб ме връща вечно любовта.

Даже нейде по света
неизвестен да умра
ще се върна.
В мойта хубава страна
и тревата и пръстта
да прегърна.
Нека стана стръкче цвят
нека вятъра познат
ме прегърне.
Нека родните поля
да ме срещнат с песента
щом се върна.

Моя страна, моя България
Моя любов, моя България
Моя тъга, моя България
При теб ме връща вечно любовта.

Моя страна, моя България,
моя прекрасна страна,
ще се върна.


Добри Чинтулов

Стани, стани юнак балкански
от сън дълбок се събуди,
срещу народа отомански
ти българите поведи!

Че сълзи кървави пролива
във робство милий наш народ;
високо той ръце простира
да го избави вишний бог!

И тъй ний много претърпяхме,
но стига толкоз да търпим,
да бъдем пак, каквито бяхме,
ил , всинца да се изтребим.

Докога, братя, да се губим?
Защо да се не съберем?
Така ли вечно ще се трудим
и в робство всинца да измрем?

Я вижте, братя, погледнете
на ближните нам племена!
От тях добър пример вземете
как си прославят имена!

Станете, братя, вий станете,
начало покажете вий;
и сабите си запашете,
и помощ ще ви се яви.

На помощ сърби, черногорци
със радост ще се затекат,
а и от север храбри руси
тозчас ще да се появят.

Догде е мъничка змията,
елате да се съберем!
С крака да й строшим главата,
свободни да се назовем!

Да стане лева наш балкански,
от него вятър да повей,
та полумесец отомански
под тъмен облак затъмней!

Да си развием знамената,
да светне нашата земя,
да си прославим имената,
да гинат турски племена!


Боят настана, тупкат сърца ни,
ето ги близо наште душмани.
Кураж, дружина, вярна сговорна,
ний не сме вече рая покорна!

Нека пред света да се покажем,
нека му гордо, братя, докажем,
че сме строшили мръсни окови,
че сме свободни, а не робове!

Дружно, братя българи, в боя да вървим!
Дружно, братя българи, враг да победим!
О, майко моя, Родино мила,
ний не сме вече рая покорна!

С гняв и дързост днес ще издигнем глас,
времето няма все да чака нас.
Нека във битка славна влезем ний,
нашта десница Бог ще подкрепи!
Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми
и "Радецки" гордо плува
над златни вълни.

Но кога се там съзирава
козлодуйски бряг,
в парахода рог изсвирва,
развя се байряк.

Млади български юнаци
явяват се там,
на чела им левски знаци,
в очите им плам.

Горд отпреде им застана
младият им вожд -
па си дума капитану,
с гол в ръката нож:

- Аз съм български войвода,
момци ми са тез;
ний летиме за свобода,
кръв да лейме днес.

Ний летиме на България
помощ да дадем
и от тежка тирания
да я отървем.

Парахода остави ни
и по начин благ,
та дружината да мине
на родния бряг.

Капитана - немец същи -
отказа - тогаз
Ботев люто се намръщи,
вика с буен глас:

- Туй го искам, не се моля:
всички сте във плен.
Тук се гледа мойта воля,
аз съм капитан!

Чуй, там днес мре народа
в бой с ужасен враг!
Карай бързо парахода
на българский бряг!

И гласа му става страшен
при тия слова,
немец бледен и уплашен,
приклони глава.

Бърже парахода плува
към желаний край,
Дунавът се по-вълнува,
весело играй.

Много време се измина,
как не бе носил
храбра българска дружена -
товар за него мил.

А дружината запява
песен зарад бой
и байряка се развява
гордо с лева свой.

Параходът веч наваля
на милия бряг,
Ботев шапката си сваля,
че говори пак:

- Хайде, братя, излезнете,
тука ще се спрем
и земята целунете,
дето ще да мрем!

И от радост упоени,
пред левския стяг,
всички падат на колени
на светия бряг.

- Братя! - вика им войвода
със гръмовен глас -
Скоро радостно народа
ще посрещне нас!

Скоро с гръм ще поздравиме
Стара планина,
кървав бой ще заловиме
с турски племена!

Ний във битка не сме вещи,
малко сме на брой,
но сърца ни са горещи,
жадни сме за бой!

Скоро турчин ще изпита
грозната ни мощ:
правдата е нам защита,
левът ни е вожд!

И по цяла околия
глас екна съгрян:
"Да живее България,
смърт на злий тиран!"


Край Босфора шум се вдига,
лъскат саби, щитове,
ето, Симеон пристига,
воеводите зове:

„Съберете се, войводи,
храбри орляци безброй;
много войски и народи
паднаха под меча мой.

Скоро горда Византия
ще бъде в наша власт,
стягайте се смело вие,
на пристъп ще водя вас!"

В цариградските палати
разтрепера се Роман,
прати дарове богати
в Симеоновия стан.

„Не ща дарове, ни злато! -
гордо викна Симеон. -
Мойто царство е богато,
златен е и моят трон.

Сам Роман да се представи,
нека той да проси мир!
Нека поклон ми направи,
па ще видя по-подир!"


Когато над Дунав се мръкне
и сънен Балканът заспи,
отново в полетата бойни
пожарът на бунта гори. (2)

Отново вървят септемврийци...
За всеки загинал герой
те мрачно проклинат: „Убийци!
Ний пак ви зовеме на бой!” (2)

Ний искаме пак свободата,
земята и нашия труд,
че ние твориме благата
със сърпа и тежкия чук. (2)

А тихият вятър отнася
гласа на прикрития враг
и глуха закана оглася
селото и димния град. (2)

Кълнем се в смъртта ви, другари,
и в всеки загинал герой,
че скоро часът ще удари,
часът на съветския строй! (2)

Червеното слънце ще грейне
във всички бедняшки сърца
и в новия кървав септември –
кълнем се – ще бием врага! (2)
Шумете дебри и балкани,
шумете бодро лесове!
Ний идем - горди партизани,
народни верни синове.

На бой под знамената чисти
за свободата на дома,
че наши с чужди хитлеристи
днес газят ботевска земя.

Вървим през нощи и засади
със бойни шмайзери в ръце.
Как волно е в гърдите млади
партизанското сърце!

Родопи, Рила и Пирина
и горда Стара планина
за партизанските дружини
са днес развели знамена.

Шумете дебри и балкани,
шумете бодро лесове!
Ний идем - горди партизани,
народни верни синове.


Добри Чинтулов

Вятър ечи, Балкан стене,
сам юнак на коня
с тръба зове свойте братя:
всички на оръжие!

Дойде време, ставайте,
от сън се събуждайте,
доста робство и тиранство,
всички на оръжие!

Който носи мъжко сърце
и българско име,
да препаше тънка сабя,
знаме да развие!


Партизан се за бой стяга,
мята пушка на рамо:
- Сбогом майко, сбогом татко,
сбогом мила сестрице;
аз отивам в боя люти,
дет се гине, дет се мре!
Шест месеца изминаха,
майка сина не виде.
Една сутрин писмо стига,
майка мисли син пише,
а в писмото два-три реда,
от Чемерник собщават:
"Твоя син е веч загинал
в боя люти със врага
той ни беше добър другар
и отличен партизан."
вместо майка да заплаче
гордо вдигна тя глава,
че отгледа такъв син,
за родината да мрее.


Земята на Ботев и Левски
отново е робска земя,
Балканът хайдушките песни
отново размирно запя.

Кой люби народа поробен
и пази завета велик
завета на Левски бунтовен,
при нас нека дойде войник!

Народната мъка разпали
в сърца ни нестихващ пожар;
затуй сме ний знаме развяли,
тъй както развял го Чавдар.

С Ботевски пламък в душата,
на Левски с духа несломим,
ний търсим в борбата разплата
и робски вериги рушим.

Министри продават народа,
палачи бесилки коват;
да вдигнем народа в тревога,
избитите жертви зоват.

Кой люби народа поробен
и пази завета велик,
завета на Левски бунтовен,
при нас нека дойде войник!
текст: Найден Вълчев

Нас червеното знаме роди ни,
нас не ще ни уплаши смъртта -
ние сме на всеки километър
и така - до края на света.
Пада другарят в смъртен бой,
пада за теб, свобода,
за да изгрее и стане той
малка червена звезда.
Нас далечни победи ни викат,
нас ни чака в зори радостта -
ние сме на всеки километър
и така - до края на света.
Ветре яростен, вей по полята,
свивай жилест вековен букак.
На орлите сурови крилата
ти не ще счупиш пак.

Родени в бедност, в борба и труд,
калени в битки за нов живот,
ний смело носим в свойто сърце свободата,
бойци сме ние на трудовий народ“.

Наште бойни загинали братя
днес почиват в незнайни бразди
с комунизма в духа и сърцата
ние ще победим

Ако ли паднем в неравен бой
след нази идват бойци безброй
за нас ще пеят светли песни вековете
на комунизма славните герои
Дружна песен днес да екне
песен, песен на труда
на сърца ни да олекне
да живей, живей труда!

Повдигнете си челата
о, герои на труда
вий творци сте на благата
да живей, живей труда!

Гордо знамето развейте –
ето, веч дойде деня
нова песен да запеем
да живей, живей труда!


Хей, поле широко,
широко, зелено, хей,
и Балкан ти роден,
хей, Балкан ти наш,
колко мъки знаеш,
колко тайни криеш,
ех, Балкан, ти, роден наш!
Във полята родни
момък славен се явил,
от Балкана слезнал
с пушка във ръка -
командир на отред
славен партизански,
ех, Балкан, ти роден наш!
След него момците
със развети знамена,
завземат страната,
градове, села.
Песен за свобода
пее днес народа,
ех, Балкан, ти роден наш!
Свири хармонико, свири,
звучи ти песен млада,
на път потегля във зори
младежката бригада.

Не стой зад къщните стени,
другарю сам и бледен,
със нас тръгни към светли дни
към дружба и победа.

Със нас ела да построим
свободната РОДИНА,
да стане краят наш любим,
красив като градина.
Добри Чинтулов

Къде си, вярна ти любов народна?
Къде блестиш ти, искра любородна?
Я силен пламък ти пламни,
та буен огън разпали
на младите в сърцата,
да тръгнат по гората.

Пламни, пламни ти в нас, любов гореща,
противу турци да стоим насреща!
Да викнем всинца с глас голям
по всичкия Коджабалкан:
голямо, мало, ставай,
оръжие запасвай!

На пояс тънки сабли запашете,
за бащината си земя станете,
колете турски племена,
пълнете с техните тела
пространните равнини,
дълбоките долини!

За нашето отечество и слава,
за нашата свобода и държава
да си пролеем вси кръвта,
да си добием волността
от нашите тирани,
неверни мюсюлмани!

Байраци български навред да вдигнем,
към бога със краст във ръка да викнем:
о, наш създательо Христе,
я виж от ясното небе,
нашето мъчение,
дългото търпение.

Благослови ти нашето желание,
на тебе имаме ний упование,
подвигът да ни е осветен,
на твоя вяра утвърден,
на славното ти име,
предвечний божи сине!

Кога в , български предели настъпим,
кога вразите си от нас изгоним.
Да се възвишат знамена
на българските рамена
от върха на Дуная
в Тесалия до края.

Кога свободата си ний доставим,
кога си имената ний прославим,
да видим всички мир тогас,
и ний да викнем всички с глас,
живейте православно,
в България държавно.


Имала майка едно ми чедо,
едно ми чедо Никола.
С очи звездици, с лица трендафил,
левенто чедо Никола.

Припев:

Е...Никола, Е...пирински орел
Е...Никола, Е...български юнак

Дотегнало му от чорбаджии,
и черно робство фашистко.
Литнал Никола бой да се бие
с върли народни душмани.

Припев...

Дом му станали Пирин и Рила,
черните нощи закрила.
Знаме червено в ръце развело,
млади си момци повело.

Припев...
изпълнява Лили Иванова:

Памет, ти си пак на изпитание.
Туй, което знаеш, разкажи!
Още от предсмъртните дихания
болката в душата ми тежи…

Вятър вя - и подвизи разнесе.
Дъжд валя - кръвта им не отми.
Чуваш ли - и в днешните ни песни
тази кръв напира и шуми…

И като орлите ненагледни
падаха от стръмни висоти…
Падналите раждаха, раждаха легенди
и познахме легендарните черти.

И като орлите ненагледни
падаха от стръмни висоти…
Падналите раждаха, раждаха легенди
и познахме легендарните черти.

Аз не знам проверка по – голяма.
Нямаше ни марш и ни тръба.
С истината на делата само
мереха човешката съдба.

Пареха им дланите горещи
на червени позиви жарта.
Любеха, но ходеха на срещи
не с девойки, а със смъртта.

И като орлите ненагледни
падаха от стръмни висоти…
Падналите раждаха, раждаха легенди
и познахме легендарните черти.

И като орлите ненагледни
падаха от стръмни висоти…
Падналите раждаха, раждаха легенди
и познахме легендарните черти.


Изпълнява: Петър Чернев

Защо си мисля тази вечер
за вашият безсмъртен бой
защо ви виждам отдалече
във оня Веженски усой
Защо задъхано по склона
вървя след вашата колона
и страшно искам аз, и страшно искам аз
да бъда с вас, да бъда с вас.

припев:
Партизани, партизани легендарни синове
на полета, на балкани, на села и градове.
Партизани, партизани на челата със звезди,
от вашите кърви проляни свободата, свободата се роди.

Изгрейте в мойта малка песен
като големи знамена
живейте в моя ден чудесен
със свойте светли имена
и нека с вашата колона
вървя на времето по склона
и нека с моя глас, и нека с моя глас
да бъда с вас, да бъда с вас
припев:


Иван Вазов

Питат ли ме де зората
мей огряла първи път,
питат ли ме дей земята,
що най-любя на света.

Тамо аз ще отговоря,
де се бели Дунав лей,
де от изток Черно море
се бунтува и светлей.

Тамо де се възвишава
горда Стара планина,
де Марица тихо шава
из Тракийска равнина.

Българийо, драга, мила,
земля пълна с добрини,
земля, що си ме кърмила,
моя поклон приеми!

Любя твоите балкани,
твоите реки и гори,
твоите весели поляни,
где бог всичко наспори.

Дето ази и да ида
за теб мисля и горя,
в теб родих се и желая
в теб свободен да умра!
Белеет ли в поле пороша
Пороша пороша
Белеет ли в поле пороша
Иль гулкие ливни шумят
Стоит над горою Алеша
Алеша Алеша
Стоит над горою Алеша
В Болгарии русский солдат
И сердцу по-прежнему горько
По-прежнему горько
И сердцу по-прежнему горько
Что после свинцовой пурги
Из камня его гимнастерка
Его гимнастерка
Из камня его гимнастерка
Из камня его сапоги
Немало под страшною ношей
Под страшною ношей
Немало под страшною ношей
Легло безымянных парней
Но то что вот этот - Алеша
Алеша Алеша
Но то что вот этот - Алеша
Известно
Болгарии всей
К долинам покоем объятым
Покоем объятым
К долинам покоем объятым
Ему не сойти с высоты
Цветов он не дарит девчатам
Девчатам девчатам
Цветов он не дарит девчатам
Они ему дарят цветы
Привычный как солнце и ветер
Как солнце и ветер
Привычный как солнце и ветер
Как в небе вечернем звезда
Стоит он над городом этим
Над городом этим
Стоит он над городом этим
Вот так и стоял он всегда
Белеет ли в поле пороша
Пороша пороша
Белеет ли в поле пороша
Иль гулкие ливни шумят
Стоит над горою Алеша
Алеша Алеша
Стоит над горою Алеша
В Болгарии русский солдат
В Болгарии русский солдат


Български всеучилищен химн

Стоян Михайловски

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!

Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
От длъжност неизменна воден –
И Бог да те благослови!

Напред! Науката е слънце,
Което във душите грей!
Напред! Народността не пада
Там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в Историята веч,
В едно със другите славяни ,
кръстосай дух със огнен меч.

Тъй солунските двама братя
Насърчаха дедите ни...
О, минало незабравимо,
О, пресвещени старини!

България остана вярна
На достославний тоз завет –
В тържествуванье и страданье
Извърши подвизи безчет...


Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост. /2

Който веднъж те погледне,
той вечно жалее,
че не може под твоите
сенки да изтлее. /2

А комуто стане нужда
веч да те остави,
той не може дорде е жив
да те заборави. /2

Твойте буки и дъбове,
твойте шуми гъсти
и цветята, и водите
агнетата тлъсти. /2

И божурът, и тревите,
и твойта прохлада,
всичко казвам понякогаш
като куршум пада /2

на сърцето, което е
сякога готово
да поплаче, кога види
в природата ново. /2

Кога види как пролетта
зимата изпраща
и под студа, и под снега
живот се захваща. /2


текст П.Р. Славейков
музика Ем. Манолов

Хубава си, татковино,
име сладко, земя рай.
Сърце младо и невинно
за теб трепка и играй.

Мили ми са планините
и на север и на юг.
Валозите, равнините,
набраздени с наший плуг.

На уста ми сладка дума
ще да бъде този кът,
дето Дунав, Вардар, Струма
и Марица си текат.

Дор на небо ясно слънце
и на очи свет живот,
ще обичам аз от сърце
таз земя и тоз народ!
Текст и музика: Александър МОРФОВ
Изгрей, зора на свободата,
зора на вечната борба.
Изгрей в душите и сърцата
на всички роби по света.

Припев:
Тирани, чудо ще направим!
Ний чуждо иго не търпим!
С юнашка кръв ще ви удавим
и пак ще се освободим.

Припев:

Юнаци смели пак развяха
окървавени знамена,
комити нови забродиха
из македонската земя.

Припев:

Ечат гори, поля, балкани
от бойни песни и "ура".
Сноват борците великани
навред готови за борба.

Припев:

Нас нищо веч не ще уплаши
и тъй живеем ден за ден.
Свещени са горите наши
из тях свободни ще умрем
Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.
В цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка.

През потоци, реки, бърда,
нещо пълзи, застава.
Дал е Юда самозива,
или луда гидия?

Не е Юда самодива,
нито е луда гидия.
Най е чета от юнаци,
плашила за читаци.

Бързат, бързат да пристигнат
преди петли в Сърмашик.
Да ги никой не угади
и ги подло предаде.

Пушка пукна, ек отекна
знак се даде за борба.
Бомби трещат, куршум пищи -
цяла Странджа веч ечи.
Триста ми аскера тръгнале,
триста ми села сърдисале.
Да го терат баш комитата,
той дякона Васил Левски.

Триста ми юнаци хванале,
в темни зандани мачиле,
да го кажат дей комитата,
дей дякона Васил Левски.

А товарил кюмюр дякона,
смъкмил се като кюмюрджийче,
не се плашиш баш комитата,
и си водил врано конче.

Тъй без страх от турски потери,
шетал ми Левски сред народа
да го учи, да го разбуни,
да се бори за свобода.
Айде провикна се турския паша от Панагюрище:
- Айде я идете и я уловете Райна Попгеоргиева.
Айде я идете и я уловете Райна Попгеоргиева.

Нито я колете, нито я бесете, най при мене доведете я.
Имам да я питам, питам и разпитвам, кой уши байрака?
Кой уши байрака, кой му тури знака смърт или свобода?

Айде провикна се Райна Попгеоргиева от Панагюрище:
- Аз уших байрака, аз му турих знака смърт или свобода.
Щете ме колете, щете ме бесете, аз съм Райна Попгеоргиева.
Никола Вапцаров

Вятър мята листи пожълтели,
до три лета не сме били в къщи.
Булките се мислят овдовели –
гледат Пирин, пръстите си кършат.
Не додея ли ни път във тъмно,
скръб за рожби ли не ни повея.
Да намериш камен да осъмнеш,
камен-зглаве, търне за постеля.
– В къщите протекоха стрехите –
бурен нивите души, войводо.
"Стреляй горе, стреляй към звездите!
Нека паднем честни и свободни."
Христо Ботев

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,
на друга сабя на две строшена;
очи тъмнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жетварка пее нейде в полето,
и кръвта още по силно тече!

Жетва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят в трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.

Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
трета го в уста целуне бърже -
и той я гледа, - мила, засмена!

"Кажи ми, сестро, де - Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, -
аз искам, сестро, тук да загина!"

И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...

Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, -
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли - пече!
Петко льо, капитанине,
Петко льо, командирине,
яла са, Петко, откажи
от сванка пусто хайдутство.

На майка ти са додяло
по денем вода носене,
по нощем ризи перане,
юнашки глави скриване.

Майчо льо, стара майчо льо,
яз съм си янджиче проводил,
яз съм си янджиче проводил
в Стамбула града голема.

А га янджиче си доде
какви хабери ще носи,
тогава ша са откажа
от този пусти хайдутлук.


Слушай как шумат шумите, буките. (2)
Слушай как шумат шумите
плачат за войводата, капетано.

Другари верни, другари, другари,
Кога кай село пойдете, стигнете.
Кога кай село стигнете
со конье да не тропате,
аман, тропате,
со конье да не тропате,
со пушки да не фърлате,
аман, фърлате.

Да не ве чуе майка ми, старата, (2)
Да не ве чуе майка ми
ке ве праша за мене,
аман, за мене.

Каде е син ми Костадин, Костадин, (2)
каде е син ми Костадин,
Костадин войводата, капетано.

Син ти се майко ожени, ожени, (2)
син ти се, майко, ожени
за една македонка, поробена.


Какво е ново,
ново станало,
ново станало
в каменна Клисура?

Пустите клисурци
станали московци,
а панагюрци –
донски казаци!

Войвода им беше
Георги Бенковски,
развява байрак
Райна девойка.

Топове им бяха
черешово дърво,
гюллета им бяха
кантар топузи.

Топчето пукна,
Европа стресна,
Русия скокна
Клисура да брани.


Я кажи ми облаче ле бяло,
от где идеш де си ми летяло?
не видя ли бащини ми двори
и не чу ли майка да говори?

Що ли прави мойто чедо мило,
с чужди хора, чужди хляб делило?
ти кажи й облаче ле бяло,
че жив и здрав тук си ме видяло.

И носи й от мен много здраве.
Много мина, мъничко остана,
наближава в село да се върна,
да се върна майка да прегърна.


Магда Петканова

Няма ли за мене кой да замилее
няма ли за мене слънце да изгрее?
Чуй ме, завърни се, че с години черни
идат по-усилни, идат по-неверни.

Свещи ти запалих пред трона небесен
поклони направих дор до девет пъти,
та дано се върнеш жив и здрав наесен –
и дано на тебе лек да ти е пътя.

В къщи се завърнах, пусто ми се стори;
погледнах детето – то вече заспало –
чух, че нещо в къщи майка ти мърмори
и заплаках клета като над умряло.

А теб те срещнали нашенци над село.
Казват весел бил си, карал си кат хала,
кривнал си калпака над бялото чело
и от твойта песен гората ехтяла.

В къщи ме остави с дете на ръцете
бяла и червена като китка цвете.
По печалби тръгна, по гурбет далечен –
и да се завърнеш не помисли вече.

Чаках те до днеска, ще чакам тепърва –
цял живот зарових тук при зла свекърва.
Дете ще израстне, младост ще прегърне,
ала мойта младост няма да се върне.

Всяка нощ изпридам две и три къдели;
от стан не излизам вече със недели –
а пак ми натякват и пак ми нареждат,
и пак деверите не ме и поглеждат.

Няма ли за мене кой да замилее
няма ли за мене слънце да изгрее?
Чуй ме завърни се, че с години черни
идат по-усилни, идат по-неверни.
В изпълнение на: Валя Балканска

Излел е Дельо хайдутин,
хайдутин енкесаджие,
с Думбовци и с Караджовци.
Зарочал Дельо, пурочал
даридерскимнем аене,
аене кабадайлие.
-В селоно имам две лели,
да ми ги не потурчите,
да ми ги ни почорните,
чи га си слезам в селоно,
мночко щат майки да плакнат,
по-мночко, млади невести.


Откак са йе, мила моя майно льо,
зора съзорила,
мила моя майно льо, зора съзорила,
оттогаз са й, мила моя майно льо,
войска провървяла,
мила моя майно льо, войска провървяла,
кон до коня, мила моя майно льо,
юнак до юнака,
кон до коня, мила моя майно льо,
байрак до байрака.
Пушките им, мила моя майно льо,
като честа гора,
сабите им, мила моя майно льо,
като ясно слънце,
паласките им, мила моя майно льо,
като дребни звязди,
пищови им, мила моя майно льо,
като дребян гъстак,
дрехите им, мила моя майно льо,
като тъмна мъгла,
барутя им, мила моя майно льо,
като тъмен облак,
крушуми им, като мила моя майно льо,
като град по поле,
калпаци им, мила моя майно льо,
катотъмен пушък.
Като вървят, мила моя майно льо,
през гора зелена,
байрак носят, мила моя майно льо,
със асланов образ,
огън святка, мила моя майно льо,
от добри катани.
Кат препускат, мила моя майно льо,
силян буян вятър,
дето стъпят, мила моя майно льо,
калдърмите къртят.
Де кого си, мила моя майно льо,
стигнат и срещнат,
се си питат, мила моя майно льо,
за Софийско поле.
Отишле са, мила моя майно льо,
на Софийско поле
бой да правят, мила моя майно льо,
за българско име,
бой да правят, мила моя майно льо,
за Христова вяра.
Сам ги води, мила моя майно льо,
сам цар Иван Шишман.
Излягоха, мила моя майно льо,
тез грозни татари.
Отговаря, мила моя майно льо,
сам цар Иван Шишман:
- Я идете, мила моя майно льо,
че си повикайте.
Повикайте, мила моя майно льо,
бре младо юначе,
повикайте, мила моя майно льо,
бре луда гидия.
Свариха го, мила моя майно льо,
с булче под венчило,
че възседна, мила моя майно льо,
ранена си коня,
че отиде, мила моя майно льо,
на Софийско поле,
Дет помина, мила моя майно льо,
планина помоли,
дет помина, мила моя майно льо,
гората укърни.
Че завари, мила моя майно льо,
че завари, мила моя майно льо,
войска ми българска.
Разсърди се, мила моя майно льо,
бре младо юначе,
разсърди се, мила моя майно льо,
бре луда гидия,
че извади, мила моя майно льо,
сабя фрингияна,
че разпръсна, мила моя майно льо,
тез грозни татари.


Шуми Марица, окървавена
плаче вдовица, люто ранена.

Припев:

Марш, марш! С генерала наш
в бой да вървим, Враг да победим!

Български чеда, цял свят ви гледа
Хай към победа славна да вървим.

Припев...

Левът балкански в бой великански
с орди душмански води ни крилат.

Припев...

Млади и знойни в вихрите бойни
ний сме достойни лаври да берем.

Припев...

Ний сме народа, за чест, свобода
за мила рода, който знай да мре.

Припев...


(Марш на 23-и Шипченски полк,
понастоящем - химн на армията)

Велик е нашият войник!
Велик, велик, велик!
Измокрен, гладен, уморен,
без отдих би се ден и нощ,
бърдата цепи разярен
със страшния си вик "На нож!"
От Китка литна в един миг,
прецапа Тимока дълбок,
при Равна, Вина, Лясковик,
черта му път самият Бог.
При Маврово, заровен в сняг,
с ръце премръзнали се би,
в Ботум отвори път за Дрин,
прокуди врага до един!
И пак спокоен, мълчалив,
при Охрид днеска той стои
и чака нов враг да срази
със страшния си вик "На нож!"
Краснознаменный им.А.В.Александрова ансамбль песни и пляски Советской Армии
Музыка: Борис Рунов Слова: Д. Тютчев

В серых солдатских шинелях
братья в могилах лежат
Носит их знамя их смена
внуки бессмертных солдат.
Верные Шипке и Драве,
верные воинской славе
Внуки бессмертных солдат.

Болгария Россия и мирно, и в бою
Болгария Россия идут в одном строю.
Болгария Россия под знаменем труда
Болгария Россия мы вместе навсегда.

Весело плещет Марица,
Волга волною звенит.
Дружба рождает пшеницу,
дружба как песня звучит.
Верная Шипке и Драве,
верная воинской славе
Дружба как песня звучит.

Болгария Россия и мирно, и в бою
Болгария Россия идут в одном строю.
Болгария Россия под знаменем труда
Болгария Россия мы вместе навсегда.

Нам на просторах орлиных
Ленин наметил маршрут
В юных бойцовских порывах
Дальше потомки пойдут.
Верные Шипке и Драве,
верные воинской славе
Дальше потомки пойдут.

Болгария Россия и мирно, и в бою
Болгария Россия идут в одном строю.
Болгария Россия под знаменем труда
Болгария Россия мы вместе навсегда.
детски песни


Пейте в светлата родина септемврийчета безчет.
В стройни чети и дружини дружно да вървим напред.
Да се учим, да работим, да строим живота нов.
Гордо знаме ни е Ботев, пръв учител - Димитров.

За републиката родна крепнем в градове села,
а над нас властта народна е разперила крила
Да се учим, да работим, да строим живота нов.
Гордо знаме ни е Ботев, пръв учител - Димитров.

Ние растнем бодра смяна на задружен смел народ,
ний строители ще станем на щастливия живот.
Да се учим, да работим, да строим живота нов.
Гордо знаме ни е Ботев, пръв учител - Димитров.
Младен Исаев

Високи, сини планини,
Реки и златни равнини
Небе, по-нежно от коприна –
Това е моята родина!

Обичам те, земя голяма,
Тъй както си обичам мама,
Тук мила ми е всяка птица
И всяка мъничка тревица.

Обичам българските думи,
Що слушам по поля и друми.
Обичам хубавите песни
И приказките ни чудесни.

Когато гледам планините
И слушам да шумят реките,
В шума на Рила и Пирина
Аз чувам моята родина.


Последний раз редактировалось: разведчик (2010-04-04 15:40), всего редактировалось 21 раз(а)
[Профил]  [ЛС] 

agatogals

Стаж: 4 года 2 месяца

Мнения: 1

post 18-Фев-2010 16:34 (спустя 30 дней)

[Цитат]  [] 

Браво приятели!
Благодаря!
Вечни песни има тук! И не се намират навсякъде!
Прекрасно!
[Профил]  [ЛС] 

dunnata

Стаж: 4 года 1 месяц

Мнения: 1

post 24-Фев-2010 23:16 (спустя 6 дней)

[Цитат]  [] 

Браво! Ставам член на клуба, заклевам се! :)
[Профил]  [ЛС] 

evgenixz

Стаж: 4 года 1 месяц

Мнения: 1

България

post 26-Фев-2010 11:56 (спустя 1 день 12 часов)

[Цитат]  [] 

Похвално, благодаря ви , че ри има.
[Профил]  [ЛС] 

pischa

Стаж: 4 года 1 месяц

Мнения: 103

СССР

post 20-Мар-2010 17:05 (спустя 22 дня)

[Цитат]  [] 

разведчик
Много ви благодаря!
[Профил]  [ЛС] 

titanik

Стаж: 4 года

Мнения: 3

България

post 01-Апр-2010 13:07 (спустя 11 дней)

[Цитат]  [] 

браво,член съм на клуба
[Профил]  [ЛС] 

post 06-Апр-2010 21:06 (спустя 5 дней)

[] 

Сообщения из этой темы были выделены в отдельный топик коментари към темата "Български патриотични песни"

admin
 

Мария

Стаж: 4 года

Мнения: 14

Народна Република България

post 08-Апр-2010 00:30 (спустя 6 дней)

[Цитат]  [] 

браво, благодаря ви приятели. От години търся "Посвещение" с Петър Чернев, бях се примирила че я няма . А то цяло съкровище с превъзходни песни... нямам думи.
[Профил]  [ЛС] 

Petrov_Presiyan

Стаж: 3 года 6 месяцев

Мнения: 1

Местоположение: Русе

България

post 28-Сеп-2010 07:04 (спустя 5 месяцев 20 дней)

[Цитат]  [] 

Това е един от най-хубавите торенти в пространството. Благодаря тов. Разведчик!

_________________
"Не се срамувай да кажеш онова, което не се срамуваш да помислиш!"
[Профил]  [ЛС] 

cherrymarry

Стаж: 3 года 4 месяца

Мнения: 4

България

post 19-Дек-2010 02:53 (спустя 2 месяца 20 дней)

[Цитат]  [] 

Моля за сийд!!!
[Профил]  [ЛС] 

sabi1

Стаж: 4 года 8 месяцев

Мнения: 2

post 05-Фев-2011 11:37 (спустя 1 месяц 17 дней)

[Цитат]  [] 

Большое спасибо
[Профил]  [ЛС] 

Мария

Стаж: 4 года

Мнения: 14

Народна Република България

post 12-Фев-2011 21:46 (спустя 7 дней)

[Цитат]  [] 

Опълченци - Мая Нешкова

URL адрес
[Профил]  [ЛС] 

Мария

Стаж: 4 года

Мнения: 14

Народна Република България

post 12-Фев-2011 21:53 (спустя 7 минут)

[Цитат]  [] 

Песен за Русия - Елена Палюшева и Стоянка Колева

URL адрес
Защо не съм една звездица,
звездица нежна във ноща.
И всяка вечер да милувам
милувам руската земя.
Земя на богатири славни
земя на братя и сестри.

Защо не съм една орлица
от гордия и стар Балкан.
Криле високо да разтворя
над Шипка, Плевен в небеса
на братя сянка да направя
заспали своя вечен сън

Русия е нашата обич
Русия надежда една
Октомври е нашата вяра
Октомври е наша съдба

Защо не съм и ясно Слънце
да виждам всеки край в света
на всички хора да рaзкажа
разкажа с песен на уста.
Че има днес земя велика
земя приятел на света.

Русия е нашата обич
Русия надежда една
Октомври е нашата вяра
Октомври е наша съдба

"Гласове от Пирин" - Песни от Димитър Янев
[Профил]  [ЛС] 

Мария

Стаж: 4 года

Мнения: 14

Народна Република България

post 12-Фев-2011 22:12 (спустя 18 минут)

[Цитат]  [] 

Альоша - Зара


URL адрес
[Профил]  [ЛС] 

разведчик

Стаж: 5 лет

Мнения: 300

СССР

post 27-Мар-2011 23:53 (спустя 1 месяц 15 дней)

[Цитат]  [] 

На загиналите ремсисити - Лили Иванова

URL адрес
[Профил]  [ЛС] 

разведчик

Стаж: 5 лет

Мнения: 300

СССР

post 08-Сеп-2011 16:13 (спустя 5 месяцев 11 дней)

[Цитат]  [] 

Ищар - Я кажи ми облаче ле бяло!

URL адрес
[Профил]  [ЛС] 

_Sunbeams_

Стаж: 2 года 2 месяца

Мнения: 3

post 16-Фев-2012 13:29 (спустя 5 месяцев 7 дней)

[Цитат]  [] 

Торентът е уникален. Благодаря ви от сърце за труда, който сте положили и затова, че споделяте резултата от него.
[Профил]  [ЛС] 

majo

Стаж: 2 года 3 месяца

Мнения: 2

post 17-Фев-2012 12:38 (спустя 23 часа)

[Цитат]  [] 

koq e tazi pesen zahto nikoi ne kazva vse edno ne e sushtestvuvala http://vbox7.com/play:108e470d
[Профил]  [ЛС] 

sikoto

Стаж: 2 года

Мнения: 1

Местоположение: Казанлък

България

post 15-Апр-2012 17:10 (спустя 1 месяц 27 дней)

[Цитат]  [] 

БРАВО! Бурни аплодисменти преминаващи в овациии!!! Благодаря много за торента, откога търся торент с такова патриотично съдържание и качество. БЛАГОДАРЯ! ad
[Профил]  [ЛС] 
Споделете във Facebook
Покажи мненията от миналия:    
Отговори в темата

Текущее время: 24-Апр 13:08

Часовой пояс: GMT - 10



Вы не можете начинать темы
Вы не можете отвечать на сообщения
Вы не можете редактировать свои сообщения
Вы не можете удалять свои сообщения
Вы не можете голосовать в опросах
Вы не можете прикреплять файлы к сообщениям
Вы не можете скачивать файлы

Rambler's Top100