КАТИНСКАТА ПОДЛОСТ

Специално за членовете на Държавната Дума на Русия

Колкото повече угаждаме на Полша,

толкова повече тя иска още…

Евг. Шнуровски.

ОТ АВТОРА (Юрий Мухин)

През 1941 година германците разстрелват около 15 000 пленени полски офицери и полицаи в Катинската гора край Смоленск, а вината за това прехвърлят на СССР.

По време на перестройката «Катинското дело« бе допълнително фалшифицирано и използвано за развалянето на Варшавския Договор и влизането на Полша в НАТО. Сега Прокуратурата и Президентът на Русия, без всякакъв съд и разглеждане на същността на делото, признават вината на Русия – правоприемник на СССР в този разстрел, а в Полша вече бе започната кампанията от 800 000 роднини на разстреляните офицери и Полша иска от Русия пари за тяхно утешение. Последната цифра, която назовават, е 4 милиарда долара.

Президентът и Прокуратурата, без да имат и най- малкото право за това, признават вината на Русия, а на депутатите от Държавната дума остава да съберат като данък по 40 долара от всеки избирател, за да утешат поляците в тяхната безутешна мъка. Но преди Държавната дума да го стори, бих помолил депутатите да се запознаят със същността на това дело. Общо взето, още преди две години аз написах на тази тема книгата «Антируска подлост», но тъй като днес грамотните са малко, особено сред тези, към които е адресирана тази книга, бях принуден да направя и този филм, и за да не приличам на подлеците, изфабрикували «Катинското дело», тоест, да играя футбол само на една врата, аз във филма си давам и доводите на фалшификаторите, а именно – аз предавам техния филм изцяло. Изразявам благодарност на директора на Полския културен център в Москва, г-н Марек Зелински, за предоставените материали на Леонид Млечин по «Катинското дело» от телевизионното предаване «Специалната папка», но аз подредих сюжетите му по време и теми. Филмът се състои от три части и трае 3 часа. Като отчитам заетостта на депутатите, бих ги посъветвал първо да видят третата серия, за да разберат състоянието на нещата в момента. А след това, ако темата ги интересува и те поискат да се запознаят с «Катинското дело» и неговите исторически детайли, нека видят и първите две серии.

По поръчка на Армията на народната воля

Леонид Млечин представя

« НАЙ-ГНУСЕН ОТ НАЙ-ГНУСНИТЕ»

във филма

« КАТИНСКАТА ПОДЛОСТ».

Първа серия

ПЕТО ПРЕДАТЕЛСТВО

ФРАНЦИЯ И ПОЛША

Нека да разчистим боклука на пропагандата и да погледнем историята, предшестваща катинските събития. Съгласно резултатите от Първата световна война, страните- победителки Англия и Франция орязаха Германия и започнаха да я ограбват чрез репарациите, предизвиквайки сред германците естествена ненавист и стремеж към отмъщение. Но, докато англичаните се изпокриха на островите си, то Франция, с население около 40 милиона души, остана на континента изправена лице в лице със 70 милиона озлобени германци. Затова още през 20-те години на миналия век Франция сключи отбранителни съюзи с Полша и Чехословакия. Така човешкият потенциал на тези съюзници нарасна до почти 90 милиона души, което, както се струваше на Франция, трябваше надеждно да удържа Германия в нейните реваншистки попълзновения.

През 1933 година на власт в Германия идва Адолф Хитлер, който още през 1924 година от името на нацистката партия заявява (цитирам): « Когато ние говорим за завоюването на нови земи в Европа, ние най-напред, разбира се, имаме пред вид Русия и онези гранични държави, които й се подчиняват.» (край на цитата). Съветският Съюз незабавно и официално запита Берлин, стават ли плановете на Хитлер планове на Германия. Берлин честно премълча! Всичко стана ясно на всички! А през 1934 година в Полша умря диктаторът й, маршал Юзеф Пилсудски, злобен враг на Русия, но все пак достатъчно умен политик. Пилсудски умираше тежко: след него на власт в Полша трябваше да дойдат неговите генерали, които той прекрасно познаваше и, както свидетелстват съвременниците му, преди да умре, бълнувайки, Пилсудски изстенал (цитирам): « Ах, тези мои генерали, какво ли ще направят те с Полша след моята смърт?» Старецът не напразно се тревожел. Да опитаме да разберем, от какво точно се е страхувал.

И така, през пролетта на 1938 година Хитлер създава предпоставки за присъединяването (анексирането) на Австрия. Това укрепва Германия. И Франция моли Полша да възпрепятства това укрепване. Но Полша, съгласувано с Германия, устройва провокации на границата с Литва и иска от Франция помощ за превземане на тази държава. Съветският Съюз защитава Литва със заплахата да влезе във войната на нейна страна, но обезкуражената Франция не съумява да предотврати обединението на Германия с Австрия. Така Полша предава своя съюзник – Франция за първи път. През есента на същата 1938 година Хитлер планира война с цел да превземе от втория съюзник на Франция, Чехословакия, Судетска област. Във връзка с това французите трябва да започнат война с Германия и те молят Полша да сключи отбранителен съюз с Чехословакия. Полша не само отказва да го направи, но и предупреждава Франция, че ако тя започне военни действия срещу Германия заради Чехословакия, Полша няма да влезе във войната, тъй като тогава Франция би била агресор. Французите проявяват малодушие и в Мюнхен предават своя съюзник, Чехословакия, на германците. Така човешките ресурси само на германците нарастват до 80 милиона души. По този начин Полша предаде Франция за втори път. И е понятно, защо. Днес се смята, че Германия е започнала агресия в Европа, като напада Чехословакия. Но това е лъжа, агресията в Европа започнаха Германия, нейният официален съюзник Унгария и Полша, която в навалицата при въвеждането на германските войски в Судетите навлезе в Чехословакия и превзе нейната Тешинска област. Като се обедини на основата на грабежа с Германия, Полша помогна на Хитлер да създаде в света впечатление, че превземането на Чехословакия не е грабеж, а просто някаква международна общност носи в Чехословакия демокрация и свобода!

Ще направя едно отклонение. Само Съветският съюз, романтикът на социализма, можеше 10 години да воюва в Афганистан за идеалите на социализма самотен, а САЩ, както е известно, никога не навлиза в другите страни открито, а само в коалиция. Днес американците старателно повтарят старите хитлеристки разработки, и с това ще се срещнем по-нататък във филма. Между другото, даже и в онези години това, как Хитлер е разнасял из Европа свободата и демокрацията, бе радостно посрещнато в Съединените щати. Например, през 1939 година пресата на САЩ нарече Хитлер « Човек на годината».

Но да се върнем към поляците. Какво искаха останалите без Пилсудски безумци, помагайки на Хитлер? Отговорът е прост. Поляците, знаейки, че целта на Хитлер е Русия, прокарваха пътя му към Съветския Съюз. Та нали Германия нямаше граници със Съветския Съюз и, за да се добере до Съветския съюз, Германия би могла или направо през Полша, или през Чехословакия и Румъния. Когато дойде на власт, Хитлер предложи на Полша съвместен поход срещу СССР, но полските генерали и офицери знаеха цената си като генерали и офицери, затова се страхуваха открито да излязат срещу силния враг дори в съюз с германците. Шляхтата бе умна, шляхтата искаше Хитлер като мощен звяр да убие Чехословакия, да убие Румъния, да разгроми Червената Армия, а Полша всеки път от убитите страни да отрязва такива парчета, каквито смогне да глътне. Вие чувате тази версия за пръв път, затова можете да поискате от мен да я докажа. А аз ще ви предложа сами да я докажете. Ето, вижте:

През пролетта на 1939 година Хитлер скъсва Пакта за ненападение с Полша и започва открито да се готви за война срещу нея, а поляците и румънците още през Гражданската война откъснаха от СССР западните области на Украйна, Белорусия и Бесарабия. Затова от 1921 година те имаха военен съюз, насочен срещу СССР. А Москва, за да спаси Полша от Хитлер, поиска от нея тя да разшири този свой съюз с Румъния и за случай на агресия от страна на Германия, за да могат Полша и Румъния да се защитят взаимно.

Отгатнете от три пъти, какво отговори Полша. Отгатнахте – Полша се отказа. Та нали, ако Полша защитава Румъния, Хитлер няма да може да нападне СССР през Румъния. Така за трети път Полша предаде своя съюзник Франция. Поляците и руснаците са славяни и, уповавайки се на славянската солидарност, през лятото на 1939 година Съветският Съюз се опита да създаде военна коалиция срещу Германия в състав – СССР, Полша, Франция и Англия. Шляхтата плю на славянската солидарност и заяви, че никога няма да сключи съюз с руснаците. Нещо повече, шляхтата направи всичко, щото съюзът между Англия, Франция и СССР срещу Хитлер да не се състои, макар че французите едва ли не на колене молеха за това. Възмутен от идиотизма и наглостта на поляците, министър-председателят на Франция, Даладие, в яда си три пъти заявява на американския посланик, че (цитирам): той « няма да изпрати нито един френски селянин да защитава Полша». Така поляците предадоха французите за четвърти път.

ОПИТ ДА СЕ СПАСИ ХИЕНАТА

Съгласете се, че без да знаеш всичко това, трудно можеш да разбереш, защо Чърчил в своя труд « Втората световна война» нарече Полша алчната хиена на Европа. Но Съветският Съюз нямаше избор. За да не допусне германците до своите граници, трябваше да спасява тази алчна хиена дори въпреки идиотизма и подлостта на нейните управници. И Сталин се възползва от случая. Хитлер още се страхуваше от участието на Съветския Съюз във войната. Страхуваше се, че ако СССР влезе във войната на страната на Полша, това би въздействало върху духа и би накарало Англия и Франция да воюват. А той все още не искаше война с тях. И Хитлер помоли СССР да сключи с Германия това, което вече имаше с Англия и Франция – Пакт за ненападение. Отначало Сталин постави като условие за сключване на Пакта – търговско съглашение, съгласно което Германия да започне да доставя на СССР оръжие и заводи за производство на оръжие, при това Германия трябваше частично да въоръжи СССР при условията на кредит. Хитлер бе принуден да отстъпи. Тогава Москва предложи подписването на секретен протокол към този Пакт, съгласно който СССР и Германия си разделят сферите на влияние в региона на Балтика, при което Сталин предлага нещо, което на пръв поглед изглежда дивотия, и което в днешно време се използва като лост в антируската пропаганда. Сталин прокарва границата на сферите на влияние по реките Нарев - Висла – Сан и тази граница практически разделя Полша наполовина.

Но в онези години смисълът на постъпката на Сталин е бил очебиен за генералните щабове на всички страни. Сталин по дипломатически път усилва последната линия на отбраната на полската армия в случай, че тя претърпи поражение в боевете с германците в западната част на Полша. Това би било поне една тактически изгодна линия на отбрана. Като водна преграда, още при царизма, тази линия бе укрепена с крепостите Ковно, Вилно, Гродно, Осовец, Ломжа, Островенки, Рожани, Варшава, Георгиевск, Иван-город. Освен това на същата линия бе и австрийската крепост Перемишл. На тази линия поляците можеха до дочакат, докато Франция и Англия ударят Германия от запад. Прокарвайки границата между сферите на влияние по тази линия, Сталин предупреждаваше Хитлер, че ако той прекрачи тази линия, Съветският Съюз ще има законен повод да скъса Пакта за ненападение и да влезе във войната. По този начин, една седмица преди нападението на Германия срещу Полша, Сталин по дипломатически път засили нейната способност за отбрана. Обаче се случи това, което не очакваха нито Сталин, нито Хитлер. Държавата Полша се самоликвидира. Старата граница за сферите на влияние стана безсмислена. И в края на септември Сталин я премести на изток до бившата граница, определена за Русия още през 1919 година.

СЕКРЕТНИ ПРОТОКОЛИ В ДОГОВОРА МЕЖДУ АНГЛИЯ И ПОЛША

Както виждате, Сталин е вършил всичко, за да укрепи Полша и по този начин да не допусне германците до границите на СССР. А какво вършеше самата Полша? Полша, пет дни преди нападението на Германия върху нея, сключи военен съюз с Великобритания. Антируските пропагандисти внушават на еснафите, че в този съюз не е имало нищо особено, че това е просто един отбранителен съюз. Но нека го огледаме. Първо, този съюз бе отбранителен против някоя не посочена поименно европейска страна само в първата си алинея. А във втората алинея Полша и Великобритания вече се задължаваха да си оказват военна помощ (цитирам):

« в случай на каквото и да било действие на европейска държава от такъв характер, че страната, която това засегне, ще счете за жизнено важно да окаже съпротива с помощта на своите въоръжени сили» (край на цитата).

По този начин, ако сте разбрали, Полша или Англия можеха по своя инициатива да нападнат някоя държава, а може и няколко държави – не посочени поименно в протокола. Разбира се, към този общ договор страните подписаха и секретен протокол, от който следваше, че тази някоя не посочена поименно държава, която не се подчинява и с нея нищо не може да се направи, можеше да бъде не само Германия, а и Съветският Съюз.

А държавите, върху които те хвърлиха око, бяха Белгия и Холандия – за Великобритания и Данциг и Литва – за Полша. Не знам как би било с флегматичните холандци, но литовците – просто щяха да побеснеят от ярост, ако бяха научили, че англичаните ги харизват на поляците. През 1920 година Полша превзе от Литва Вилнюска област със столицата на Литва Вилнюс и, като се направи на разсеяна, не я върна, макар че тогавашната ! международна общност го изискваше. Поляците нагло заявиха на международната общност, че полският генерал, който превзел Вилнюс, уж се бил разбунтувал, не се подчинявал на Варшава и никой нищо не можел да направи с него. Литовците така ненавиждаха Полша, че през цялата предвоенна епоха нямаха с нея дори дипломатически отношения. Но върхът на подлостта бе предателството от страна на Полша и по отношение на нейния съюзник Румъния. В секретния протокол поляците записаха това така (цитирам): « Полското правителство се позовава на взаимните задължения съгласно румънско - полския съюз, които Полша никога не е разглеждала като съвместими с нейното традиционно приятелство с Унгария». (край на цитата). Тоест, ако Румъния бъде нападната от съюзника на Германия – Унгария, (германците нямаха граница с Румъния), поляците и пръста си няма да мръднат. И така пет дни преди 1 септември 1939 година до деня, когато Германия решително обърна Полша с гръб към себе си и я накара да се наведе, полско- британските глупаци все още мечтаеха да насочат Германия срещу Съветския Съюз през Румъния, и при това да отрежат парчета от германската плячка. Можеш да разбереш поляците, та те бяха сигурни, че други подобни подлеци няма в света. И не им идваше наум, че Хитлер е способен на още по-голяма наглост да ги нападне, когато те имат зад гърба си не само Франция, но и Англия, и когато те вече три месеца провеждат мобилизация на армията си. Такова бе мисленето на поляците.

Сталин мислеше по друг начин. Затова три дни преди нападението на Германия над Полша той дава заповед съветските дивизии да се оттеглят от полската граница. Това бе направено, за да не се страхуват поляците да прехвърлят своите войски от източната граница срещу германците. В Берлин започва паника. Райхсминистърът на външните работи, Рибентроп, се обажда през нощта на германския посланик в Москва, последният да направи протест. Съветският Съюз преживява този протест. А на 1-ви септември Сталин изпраща съветския посланик във Варшава в Министерството на външните работи на Полша с въпрос: С какво Съветският Съюз би могъл да помогне на Полша.

И ГРЪМНА БОЯТ…

В същия ден посланикът на Съветския Съюз се среща със заместник- министъра на външните работи на Полша, Арцишевски, и докладва на Сталин: “Арцишевски съобщи в отговор на моята забележка, че за тях е лошо, че Англия и Франция не са сключили договор с нас, че «Немските войски, там, където са навлезли на няколко километра, са спрени» и, че »има равновесие на силите. Каза също, че полската армия има вече 3,5 милиона, че не са очаквали нападение, но нямат намерение да изпращат делегати в Берлин; намекна, че това прилича на крупна демонстрация, а не на истинска война, каза, че те имат достатъчна армия, но че биха искали да имат от нас суровини и въоръжение, а после – кой знае, може би и Червената Армия...«. (край на цитата).

Както виждате, дори в първия ден на войната поляците не вярваха, че това е война, а освен това, германците, започвайки мобилизацията четири дни преди войната, успяха да пратят срещу Полша само 1,8 млн. души, а поляците вече имаха в армията си 3,5 милиона. Увереността на поляците в тяхното превъзходство над германците бе толкова висока, че започнаха да колят мирно германско население в полските градове. Обаче още на третия ден от войната, когато германците пробиха полските гранични укрепления и излязоха на оперативен простор, когато най-сетне поляците разбраха, че германците не се шегуват, те приложиха старинната полска военна хитрост – започнаха да бягат от германците. Които успяха – се постараха да избягат през границата – да емигрират, за да се представят в чужбина като пламенни борци за полска свобода, а които не успяха, се предадоха в плен. При това, като професионалисти, поляците бягаха от германците при строго съблюдаване на субординацията. Пръв – в първия ден на войната, от Варшава избяга президентът, на 5-ти септември – правителството, след тях – Върховният главнокомандващ, след него на купища хукнаха към чужбина генералите и офицерите, предоставяйки на войниците героически да загиват за Полша, докато шляхтата се крие в чужбина. За да се прикрие бягството на шляхтата, Върховният главнокомандващ на полската армия, маршал Ридз - Смигли, още на 3-ти септември подписва заповедта, изпратена във войската на 5-ти септември (цитирам): « Във връзка с така сложилата се обстановка и комплекса от проблеми, които ходът на събитията постави на дневен ред, следва оста на отстъплението на нашите войски да се ориентира не просто на изток към Русия, свързана с Пакта с германците, а на юго- изток - към съюзническа Румъния, която се отнася към Полша и Унгария благоприятно. (край на цитата). Преценете високопрофесионалния маразъм (липса на физическо и психическо достойнство) на този документ! Полските войски, за да отстъпят в Румъния и Унгария, трябваше да се движат напречно на оста на германското настъпление, а войските от северна Полша трябваше да отстъпват направо към настъпващите германци. Тоест, тази заповед нямаше никакъв военен смисъл. Това е било алиби за шляхтата, нейното оправдаване поради това, че тя избяга в Румъния, като че ли тя искаше да изчака в неутрална Румъния, до когато там ще се събере цялата полска армия. Главнокомандващият полската армия, маршал Ридз-Смигли, героически ръководеше войските от своя команден пункт във Варшавската цитадела цели седем дни, докато някой не съобщи, че е видял германските предни части 60 км до Варшава. Маршалът прибра със себе си авиационната изтребителна бригада, защитавала небето над Варшава и избяга в Брестката крепост под нейните дебели арки, предоставяйки на германската авиация безнаказано да бомбардира полската столица, наистина, вече бивша, тъй като там вече нямаше полско правителство.

Обаче в Брест нямаше никаква връзка нито с войските, нито с командния пункт във Варшава. И така, започнаха да закопават стълбове и да прокарват кабели. Наистина, маршалът имаше походна радиостанция върху три камиона, но когато Ридз- Смигли бягаше от Варшава, той забрави там кодовете или шифъра за дешифриране на военните донесения. Докато изпратеният войник пътуваше, за да ги вземе и пренесе с влака, германските летци забелязаха в Брест сборище на мундири и хвърлиха бомби върху камионите с радиостанцията. В резултат на това оперативното командване на полската армия остана без средства за свръзка и тя се осъществяваше “много оперативно”: Донесенията и молбите от войската постъпваха на командния пункт във Варшава, а оттам мотоциклетист ги караше в Брест по запълнените с бежанци пътища. Тук маршалът вземаше мъдрото решение, което носеха до щаба на Бугската военна флотилия, откъдето по радио го предаваха в Министерството на военния флот във Варшава, а оттам свързочникът го караше на командния пункт, а оттам го изпращаха до войските, на които то бе нужно, колкото на заек стоп-сигнал. Затова пък германците бяха далече от подземията на Брестката крепост и бяха затруднени да надупчат ценната кожичка на полския маршал. Но и тази идилия не трая дълго. На 10-ти септември Ридз- Смигли взе да подозира, че полското правителство възнамерява да избяга в Румъния преди него, плю си на петите и духна към Румъния, изминавайки за шест дни 600 км.

На 16-ти септември Ридз - Смигли премина границата, мисля, почти едновременно с полското правителство. Полското правителство избяга в чужбина почти в пълен състав, полските генерали – почти всички, поне в Румъния, Унгария и Англия до началото на 1940 г. те бяха 60 броя от общо 98 преди войната. След разгрома на Франция през лятото на 1940 година в Англия се преместиха около 20 хиляди поляци, което бе около 1 дивизия. В германската дивизия по щат се полагаха: 1 генерал, 5 полковници, 620 офицери. А в полската войска в Англия имаше 37 генерали, 105 полковници и 6000 офицери. А това, че маса полски офицери и генерали страхливо оставиха на бойното поле своите войници, може да се разбере и от такива цифри: Във всяка армия в началото на войната войниците са неопитни и се страхуват, поради което офицерите са принудени да се придвижват към предната линия, за да ободряват войниците. Затова в началото на всички войни гибелта на офицерите е непропорционално по-висока. В тогавашната война в звено батальон при германците на 1 офицер се падали 100 войника, но в полската кампания на 100 убити германски войници се падат 8 убити германски офицери. Полската армия бе организирана по образец на френската, а френската армия в последвалата през 1940 година война загуби убити 100 000 души, от които 30 на сто бяха офицери, тоест на 100 френски войници се падаха убити 43 френски офицери. Същата тенденция е и в сегашната руска армия. През 1995 година, съгласно първите резултати от боевете в Чечения, Тулската въздушно- десантна дивизия загуби на 100 убити войници, 29 убити офицери, в Осмия гвардейски корпус – 35, а поляците загубиха през септември 1939 година на 100 убити войници – 3 убити офицери, а не 43, както французите. Както виждате, дори в тези незначителни боеве, които водиха поляците срещу германците, шляхтата, изоставяйки войниците, първа бягаше от бойното поле. Такава подлост никой не очакваше от поляците, дори и Сталин се излъга. Ако той би предполагал, че шляхтата ще стори такова нещо с Полша, той веднага щеше да проведе разграничаване на сферите на интересите по старата руска граница. И още на 23-ти август, подписвайки с германците Пакта за ненападение, щеше да обяви мобилизация, която изискваше минимум от 15 дни. А така мобилизацията в СССР бе обявена чак на 11-ти септември, когато стана ясно, че Полша вече я няма. И дори след 6 дни, на 17-ти септември, в Западна Украйна и Белорусия се движеха съвсем неподготвените войски на Червената Армия. Абсолютно като простак изглеждаше и Хитлер. На 7-ми септември, когато Ридз-Смигли избяга от Варшава, а правителството на Полша бе на път за Румъния, в германския Генщаб Хитлер обсъждаше въпроса какви териториални отстъпки да иска от полското правителство при подписването на мира с него. Цитирам: « Откъсване на Полша от Франция и Англия, остатъкът на Полша да бъде запазен, районите от Нарева заедно с Варшава – да останат за Полша. Промишленият район – за руснаците, Краков - за Полша, Северните покрайнини на Бескидите – за руснаците. Областта на Западна Украйна – да е самостоятелна». (край на цитата).

Тоест, поляците избягаха от страната и самоликвидираха своята държава тогава, когато дори Хитлер искаше да я запази.

ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ СТРАХЛИВАТА ПОДЛОСТ

Хитлер може да бъде разбран, та нали той, както и днешните му последователи, Съединените Щати на Америка, искаше да има източно- европейските страни за свои васали, но така, че да се съблюдават външните приличия, тъй да се каже, на свободата и демокрацията. На него му трябваше, както и днес на САЩ, тези страни официално да изглеждат, така да се каже, свободни и цивилизовани. За това той трябваше да подпише мир с правителството на победената от него Полша. А то, поради своята подлост и страх, скрои на народа си невиждана в историята пакост. Тук трябва да се разбере средното:. Неутралните страни, при попадане в тях на участниците във военните действия от воюващите страни, са длъжни да възпрепятстват по-нататъшното продължаване на войната, длъжни са да ги интернират, да ги арестуват. Втората световна война представи на света маса любопитни примери на такова положение. Да кажем – САЩ в Тихия океан воюваха с Япония, в Европа с Германия, а СССР до май 1945 година имаше с Япония договор за неутралитет. В резултат от това на Запад американските бомбардировачи излитаха от базите в Италия, бомбардираха Румъния, летяха по-нататък до Полтава, където СССР предостави на съюзника си база. Те летяха под защитата на съветските изтребители, а на земята радостно ги посрещаха съветските хора. Но на Далечния Изток американските бомбардировачи, след бомбардировки на Япония, когато кацаха, поради повреждане, на съветските летища, бяха конфискувани, а екипажите – арестувани и интернирани. Трудно може да се каже, доколко добросъвестно СССР вършеше това, но, за да успокои японците, Съветският Съюз наистина конфискува няколко американски самолети Б-29, без да има претенции от страна на САЩ. Неутралитетът си е неутралитет, трябва да се спазва. Така че и румънците бяха съюзници на Полша само в случай на война със СССР, а по отношение на германо- полската война румънците пазеха неутралитет, поради това те бяха длъжни да разоръжават и арестуват навлизащите през границата полски войски. Но Румъния не можеше да издържа толкова лентяи. Затова тя бе принудена да си затвори очите за дребните полски шмекери, които транзитно бягаха за Англия, Франция и други страни. Но Румъния бе длъжна да арестува като доказателство за своя неутралитет членовете на правителството, известните генерали и част от войниците и офицерите.

И се получи следното: Румънците не можеха да допуснат, германците да водят преговори за мир с интернираното полско правителство, тъй като това би бил враждебен акт спрямо Англия и Франция. Румънците също така не можеха и да пуснат поляците във Франция, тъй като това би бил враждебен акт спрямо Германия. Ако правителството на Полша би се предало в плен, то би останало законно и германците биха могли да преговарят с него за мир. Ако министрите на полското правителство биха били убити във Варшава, то законните заместници на министрите биха организирали законно правителство. Но при живо законно правителство на Полша никой друг не можеше да бъде правителство. А то не беше дееспособно. От избягалите във Франция поляци през септември 1939 година беше формирано правителство на Полша в емиграция начело с генерал Сикорски с предположението, че ще се извлече полза от това. Но докато законното правителство на Полша бе живо, правителството на Сикорски бе незаконно. Та нали и германците можеха да формират някакво си правителство и да подпишат с него мир. Но законността на този мир би предизвикала само смях. Преценете последствията от страхливото бягство на шляхтата. Тя не само остави целия полски народ без държавна защита, но и просто накара Хитлер да окупира цяла Полша.

ДА СЕ СПАСИ ПОНЕ НЕЩО

Със своята страхлива подлост поляците устроиха по-голяма пакост на Съветския Съюз. А той имаше нужда от силна и независима Полша като препятствие срещу германското нашествие. След няколко години, на конференцията в Ялта, Сталин обясняваше това на съюзниците така (цитирам): « Исторически Полша винаги е била коридорът, чрез който е минавал врагът на Русия. Полският коридор не може да бъде затворен само с руски сили. Той може да бъде затворен надеждно само отвътре, със собствените сили на Полша. Ето защо Съветският Съюз е заинтересован от създаването на мощна, свободна и независима Полша. За Съветската държава въпросът за Полша е въпрос на живот и смърт. « (край на цитата). До Втората световна война Съветският Съюз нито за миг не е признавал завземането на Западна Украйна и Бесарабия. Но въпросът за връщането на земите на Западна Белорусия и Украйна никога не е бил поставян. Белорусите и украинците укрепваха Полша, а на Съветския Съюз бе нужна тъкмо силна Полша. Но когато през септември 1939 година шляхтата показа колко струва, когато страхливите поляци не поискаха да защитават родината си, незабавно бе поставен въпросът за присъединяване на принадлежащите по-рано на Съветския Съюз земи. Обаче това бе невъзможно да се направи, тъй като Полша бе по-защитена срещу един конфликт със СССР, отколкото срещу конфликт с Германия.

Ако Съветският Съюз би започнал да въвежда войските си в Полша, Франция и Англия биха обявили война на Съветския Съюз, а с тях и Румъния. И Сталин измисли остроумен до гениалност план. За въвеждане на войските в Полша бе необходимо съгласието на законното полско правителство. Тогава съюзниците на Полша само биха разперили безпомощно ръце. Ясно бе, че полското правителство никога няма да даде такова съгласие. Но във връзка с бягството му в Румъния изникна изключителната възможност – да му се съобщи за въвеждането на войските, докато то е на територията на Полша и дееспособно, а отговорът да се очаква, когато то вече е в Румъния, интернирано и недееспособно. Тоест - да се получи, като отговор на въвеждането на войските, едно мълчание, което, както е известно, е знак на съгласие. Бе установено наблюдение върху правителството на Полша и бе подготвена нота, която информираше полското правителство, че СССР въвежда в Полша войските си с цел защита на украинците и белорусите от настъпващите германци. Германците бяха наскърбени, но Съветският Съюз го преживя. Щом разузнаването докладва, че полското правителство преминава границата, от леглото бе вдигнат посланикът на Полша в СССР, Гжибовски. Това бе в 1 часа през нощта на 17-ти септември и заместникът на комисаря на външните работи на СССР Потьомкин му прочете нотата. Посланикът отказа да приеме текста на нотата, тъй като, както разбирате, нямаше на кого да го предаде, но Потьомкин го надхитри и, докато беседваха с посланика, секретарите на Потьомкин отидоха до полското посолство и връчиха текста на нотата на техническите служители срещу разписка. Нотата бе съставена много изкусно. Тя започваше с утвърждението, че полското правителство в Полша вече отсъства. Това предизвика мигновена реакция у поляците. И Гжибовски, както и останалата шляхта, почнаха да твърдят, и до сега твърдят, че полското правителство е офейкало от Полша чак на 17-ти септември. А на СССР това бе нужно. Щом правителството на Полша е било в Полша на 17-ти, то е получило нотата, тоест можеше да забрани на Съветския Съюз да въвежда войските си или да му обяви война, а щом правителството на Полша не го е направило, това означава, че то се е съгласило Червената Армия да защити украинците и белорусите от германците. Ето по каква причина нито съюзниците на Полша обявиха война на СССР, нито правителството на Сикорски. То наистина обяви война на СССР, но много по-късно, през ноември и то по друг повод. И дори Лигата на Нациите не упрекна СССР за агресията. Е, какво можеха да направят, ако правителството на Полша мълчаливо се съгласи с това въвеждане на войските? Полша имаше в СССР много мощна разузнавателна мрежа. И не беше възможно да се скрие въвеждането на съветски войски в Полша. Поляците бяха готови за това и дори успяха да построят укрепления покрай границата със СССР. Ето един пример: Началникът на Киевския граничен окръг, полковник Левинсон, на когото бе възложено сутринта на 17-ти септември да превземе полските гранични постове, рапортува същия ден, че полските граничари предварително са избягали от някои постове. Но все пак някои от постовете оказаха упорита съпротива, руските граничари понесоха големи загуби, освен това още от сутринта руските части бяха нападнати от полската авиация. Левинсон отбеляза и последствията от това, че Червената Армия нямаше и 15 дни за мобилизацията. Загуби се появиха и преди сблъсъците с поляците. При преминаването на границата, например, току-що мобилизиран червеноармеец случайно взриви граната. Две кавалерийски поделения, след като пресякоха границата, се появиха неочаквано вече от полска страна. Нашият пост ги взе за полска кавалерия, която излиза във фланг на нашите войски и откри огън по тях, уби един и рани трима. В края на рапорта Левинсон отбелязва (цитирам): « Навсякъде населението от полските села приветстваше нашите войски, оказвайки съдействие при форсирането на реки и придвижването на тиловете чак до разрушаването на полските укрепления. Има случаи на преминаване към нас на групи от населението, срещи с роднини и покупка на разни предмети и продукти в кооперативни магазини на нашите поделения. (край на цитата). Мисля, че у зрителите вече възниква въпросът: В какви секретни архиви съм намерил тези документи и факти, за които съобщавам по-горе. Отговарям: В никакви архиви никога не съм работил. Всичко, което разказах, отдавна е публикувано и то по няколко пъти. Историците прекрасно знаят за мръсната роля на Полша в началото на Втората световна война, но историците нямат достъп до средствата за масова информация. В образа на историци в медиите действат само антисъветски и антируски пропагандисти. Тъкмо те, уж като история на Русия, изсипват върху главите на руснаците потоци от клевети срещу Русия. Един такъв пропагандист е Леонид Млечин, чийто филм за « Катинското дело» ще почна да показвам в противовес на това, за което ви говоря. Обърнете вниманието на това какво и как ще ви разкаже той за това, за което току-що разказах аз.

ИСТОРИЯ, РАЗКАЗАНА ОТ ПРОПАГАНДИСТА.

Сюжет на филма на Млечин.

Хитлер нападнал Полша на 1 септември 1939 година. На 11-ти септември за участието в полската кампания по заповед на Сталин са образувани два фронта: Украински и Белоруски. Украинският фронт е оглавен от командира на армия втори ранг, Семьон Тимошенко. Член на Военния съвет бе членът на ЦК на Украинската компартия Хрущов. Народният комисар на външните работи, Молотов, кани посланика на Германия в Москва, Шуленбург, и откровено го предупреждава, че съветското правителство има само един благовиден предлог за влизане във войната – Полша се разкапва на парчета и Съветският Съюз трябва да окаже помощ на украинското и белоруското население. Шуленбург отговаря, че това обяснение е невъзможно, то е в ущърб на репутацията на Германия. Молотов, както следва от запис на беседата, се съгласява, че планираният от съветското правителство предлог съдържа в себе си нота, обидна за германските чувства, но повтаря: « Съветското правителство, за съжаление, не вижда друг предлог. А ние така или иначе трябва да оправдаем своята намеса в очите на света». И Сталин беседва с германския посланик. Той допълва: « Не забравяйте, че и древните римляни не са влизали в битка голи, а се прикривали с щитове. Днес ролята на такъв щит, защитаващ ни от общественото мнение, представляват изкусно съставените комюникета.

На 17-ти септември 1939 година съветските войски, без обявяване на война, навлязоха в полска територия. Владимир Потьомкин, първи заместник на Народния комисариат на външните работи, връчи нота на съветското правителство на посланика на Полша в Москва, Гжибовски. Полско- германската война показа пълната несъстоятелност на полската държава. Варшава вече не съществуваше като столица на Полша. Полското правителство се бе разпаднало и не проявяваше никакви признаци на живот. Това означаваше, че полската държава и правителството й практически престанаха да съществуват.

Възмутеният посланик отказа да приеме нотата. Той каза на заместник- наркома: «Нито един аргумент не издържа критика. Наполеон влезе в Москва, но Русия не престана да съществува. А що се касае до националните малцинства в Полша, всички малцинства показват своята солидарност в борбата с германщината. Не само украинците и белорусите се сражават заедно с руснаците срещу германците, но и чешките, и словашките легиони. Вие постоянно говорехте за славянска солидарност. Къде се дяна вашата славянска солидарност? « В същия ден, изказвайки се по радиото, Молотов каза, че съветските войски стъпиха на територията на Западна Украйна и Западна Белорусия с освободителна мисия. «Във връзка с мобилизацията на Червената Армия сред руските граждани се появи стремежът да натрупат повече хранителни продукти и други стоки поради опасението, че ще се въведе купонна система. Правителството сметна за нужно да отбележи, че то няма намерение да въвежда купонна система за хранителни и промишлени стоки. Боя се, че поради прекаленото презапасяване с продукти и стоки ще пострадат тъкмо тези, които се занимават с това и натрупват ненужни запаси, подлагайки ги на опасност от разваляне «.

Съветските хора се радваха на започналата война, смятайки я за справедлива. Полша толкова дълго бе изобразявана като враг, че страната повярва на това и смяташе поляците за фашисти. В партийните органи постъпваха доклади за това, как върви мобилизацията в армията. « Трябва да се отбележи високото морално- политическо настроение на войниците – хармоники, танци, настроение. Осъзнаването на дълга пред Родината се характеризираше вече с това, че много малко от призованите правеха декларации за болестите, поради които могат да бъдат освободени от мобилизацията. Второ, имаше много малко изпращачи. И само някои плакаха».

На 19-ти септември едновременно във вестник «Правда», централен орган на ЦК на ВКП (б), и във вестник « Цайтунг ам Вохен», централният орган на национал - социалистическата работническа партия на Германия, се появи съвместно комюнике, в което се говореше, че задачата на Вермахта и на Червената Армия е да възстановят в Полша реда и спокойствието и да помогнат на полското население да преустрои условията на своето държавно съществуване. Когато Полша бе разгромена със съвместни усилия, Молотов с удоволствие каза на сесията на Държавния Съвет на СССР: » Управляващите кръгове в Полша много се гордееха с мощта на своята държава и със силата на своята армия. Но се оказа, че е достатъчен един кратък удар по Полша, отначало от страна на германската армия, а след това и от Червената Армия, за да не остане нищо от уродливото създание на Версайския договор, живяло за сметка на угнетяването на не-полските националности».

Кратката полска кампания бе възприета като най-убедително потвърждение на мощта на Червената Армия. Страната се убеди, че разполага с най-силните въоръжени сили в света. И дори Сталин по-късно признаваше: «Страшно ни навреди полската кампания. Тя ни разглези. Писаха цели статии и произнасяха речи, че нашата Червена Армия е непобедима, че няма равни на нея, че тя има всичко, че няма никакъв недостиг. Нашата армия твърде късно разбра, че войната в Полша бе само военна разходка, а не война».

Както виждате, пропагандистът Млечин внушава на днешните граждани в Русия, че Германия и СССР, поради своята кръвожадност, съвместно нападнаха горкичките, в нищо невиновни поляци, които нито се хранеха, нито спяха, а само се занимаваха с укрепването на славянската солидарност. Ту с чехите я укрепваха, ту с украинците, а руснаците бяха кръволоци и вампири. Та нали нито един народ в света не се радва на войната, а « Съветските хора се радваха на започналата война», ах, как руснаците искаха да убиват поляците, та даже отиваха на война с Полша като на празник. « Хармоники, танци, настроения…». И в този току-що показан сюжет у Млечин всичко е казано – и за причините на Втората световна война, и за ролята на Полша в началото на войната. И за това, как воюваха поляците през септември 1939 година. Както виждате, според Млечин, за днешните граждани на Русия е достатъчно да знаят само това, че тогавашните руснаци много се радваха на възможността да убият някой и друг поляк.

А сега съм принуден да се отклоня от събитията през септември 1939 година, за да завърша заедно с Млечин темата за това, как въобще поляците воюваха във Втората световна война. Млечин разказва за това така:

«Когато на 22-ри юни 1941 Германия нападна Съветския Съюз, всичко се промени: Вчерашните противници станаха съюзници в борбата с общия противник. На 12-ти август Президиумът на Върховния Съвет на СССР амнистира всички полски граждани. На 14-ти август бе подписано съглашение за формирането на полска армия на съветска територия. Армията се сформира от поляците, които бяха пуснати от лагерите или върнати от специалните селища (интерниране). Те бяха изтощени, болни. В армията се записаха 40 хиляди поляци. Но не се знае защо въобще нямаше офицери. Полското посолство се заинтересува от съдбата на изчезналите командири. Първият заместник- народен комисар на външните работи, Андрей Вишински, инструктираше своите подчинени: « Не е целесъобразно да съобщаваме на полското посолство за действителното положение на тези неща. Като отчитаме, че всички осъдени се намираха на териториите, окупирани от германците, следва да отговаряме на полското посолство, че значителна част от осъдените останаха на тази територия. И не ни е известна тяхната съдба.»

За командващ полската армия министър-председателят Сикорски назначи генерал Владислав Андерс. През 1939 година Андерс командва Новогрудската кавалерийска бригада, която бе разгромена от съвместните действия на Вермахта и Червената Армия. Генералът бе ранен в битката и попадна в плен. Трябва ли да се учудваме, че генерал Андерс не изгаряше от желание да се сражава рамо до рамо със съветските войски.»

Позволете ми сега малко до уточня разказа на Млечин.

Армията на Андерс окончателно се сформира през м. октомври на 1941 година в периода на най-тежките боеве при Москва. Тъй като поляците, седейки в дълбокия тил в Оренбургска област, хранеха още и своите жени и роднини, а колко бяха общо, никой не знаеше, но когато бягаха от СССР, границата бе пресечена от 105 хиляди души включително роднините. Нашите историци смятат, че истински военнослужещи в армията на Андерс бяха от 75 до 90 хиляди души. Готови за битката още през октомври 1941 година, те изгаряха от горещо желание да ядат в тила хляба на гладните «московци» вечно. Но когато през лятото на 1942 година германците стигнаха Волга и на поляците започнаха да се намеква, че не е ли време панове да изволят да се преместят от Бузулук малко по-близо до германците, поляците веднага някак си изгаснаха. Стана ясно, че никакви сили не могат да ги накарат да воюват с германците.

« В Москва пристигна Сикорски. Той бе приет от Сталин. Това бе странна среща. През 1920 година Сталин бе член на Военния Съвет на Юго- Западния фронт, настъпващ срещу Полша. А генерал Сикорски тогава командваше войските, ударили в тил Червената Армия, наближаваща Варшава, след което червеноармейците отстъпиха. Сталин никога не забрави поражението си при Варшава «.

ШЛЯХТАТА ВЪВ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Пак трябва да прекъсна Млечин. Работата е там, че клеветниците на Русия за 60 години не успяха да измислят за какво бе нужно на Сталин да убива полските офицери, пленени през 1939 година. И клеветниците убеждават всички, че по такъв начин Сталин отмъщавал за поражението на Червената Армия в съветско - полската война през 1920 година. Ето че Млечин също твърди с гьобелсов идиотизъм толкова сигурно, така, сякаш Сталин на бутилка водка му е признал за това. В действителност във войната през 1920 година Юго- Западният фронт под командването на Егоров и Сталин настъпваше към Лвов, а превземането на Варшава бе наредено на Западния фронт на Тухачевски и Троцки. Точно тези военни кретени поставиха под удар войските на своя фронт, но не на Сикорски, а на Пилсудски, и тъкмо Пилсудски е авторът на полската победа през 1920 година. Самият Пилсудски пише, че три седмици преди настъплението му при Варшава той е искал да нанесе удар и по тила на Юго- Западния фронт на Сталин, но ударът не се получил. И не се получил поради страхливостта на генерал Сикорски. Така че, ако Сталин ненавиждаше поляците и искаше да им отмъсти, то първи от тях щеше да е полякът Пилсудски. Но когато Пилсудски почина през 1934 година, в СССР бе обявен траур. Съгласете се, че траурът някак не отговаря на дългоочакваното желание да се отмъсти. И така, Сикорски долетя в Москва, за да помогне на армията на Андерс да избяга от СССР. По-нататъшните събития Млечин излага по този начин:

« Сталин никога не забрави поражението си при Варшава. Вождът бил казал на Сикорски: « Ако поляците не искат да воюват тук, нека да кажат това. Ще минем и без вас. Сами ще се оправим, ще отвоюваме Полша и тогава ще я дадем на вас. Но какво ще кажат хората за това? «. Поляците бяха пратени в Северна Африка, където се сражаваха с настъпващите германски войски на генерал Ромел, после участваха в боевете на територията на Италия«.

Ами! Не заради това поляците бягаха от германците в СССР, за да воюват срещу тях в Африка! Те отначало избягаха в Иран, оттам ги изтласкаха в Ирак и само най-героичните от поляците стигнаха Палестина, която бе в дълбокия тил на британските войски. Трябва да се каже, че по това време на англичаните в Северна Африка беше доста тежко. Ромел вече бе навлязъл в Египет, предстоеше решаваща битка до Ал- Аламейн. Генерал Монтгомери, командващ британските сили, които по-късно разгромиха Ромел, събираше под своите знамена когото свари. В своите мемоари той изброява всички, които е имал под ръка срещу германските войски. Освен собствените британски дивизии, тук бяха и една австралийска, и една ново- зеландска дивизия, и една южно- африканска дивизия, и индийска, и гръцка бригада доброволци, и една бригада и един отряд от французи. Само от поляците от армията на Андерс тук и мирис не е имало.

И аз не знам с какви псувни и ритници, но Чърчил успя да приближи армията на Андерс до германците чак през 1944 година, вече в Италия, при Монте Касино. На път от Ирак полската армия «изсъхна» до един корпус и на Монте Касино, според уверения на полските историци, прояви чудеса от героизъм. Но в минутите на този полски героизъм германците, вероятно, се обърнаха и се заинтересуваха от нещо друго, тъй като и командващият германските войски в Италия, фелдмаршал Кеселринг, и командващият германските дивизии при Монте Касино, генерал Земке, в своите мемоари забравиха да споменат поляците. И само старателният Типелскирх отдели дължимото внимание на полския героизъм, (цитирам): « Командването на германската група войски въведе в действие и третата резервна дивизия, когато се появи заплаха от пробива от английския корпус в долината на река Лири. Заради натиска на този корпус на 16-ти бяха оставени манастирът и височината Касино, където ни заплашваше дълбок обхват от фланга. Тъй като полският корпус не успя да направи пробив северно от Касино, обстановката на този участък на фронта оставаше поносима. Американците и французите обаче с изключителна упоритост продължаваха да развиват настъплението в планината». (Край на цитата). Това е всичко за полския героизъм в германското изложение.

Общо взето, ако три години се криеш от войната в тила, ще загубиш всякаква квалификация. Особено, ако не си и имал такава. През 1942 година не всички поляци избягаха заедно с Андерс. От остатъците през м. май 1943 година започна да се сформира отначало полска дивизия, която вече през октомври влезе в боеве, след това тя прерасна във Войско Полско, което, както се и полага, освобождаваше Полша и стигна Берлин. В боевете Войско Полско загуби само около 14 000 убити, а Червената Армия само в боевете на полска територия загуби 541 000 убити.

СЪЮЗНИЦИТЕ НА ПОЛША

А сега да се върнем на темата за това, как воюваха поляците през септември 1939 година. Та нали те имаха съюзници – Англия и Франция. Как воюваха те? Англия бе ръководена от аналога на нашия Горбачов – Невил Чемберлейн, завършил престижен университет. Той, съответно, бе много умен, бореше се за мир, обяви преустройството на Европа и много обичаше консенсуса. Вие виждате на екрана, каква помпозна среща му организира Хитлер, когато Чемберлейн през 1938 година пристигна при него в Мюнхен, за да сключи личен консенсус за вечна дружба между Германия и Англия, а пътьом – да предаде и Чехословакия. В хода на тази негова борба за мир Чемберлейн активно помогна на Хитлер да се въоръжи до зъби. И Германия към септември 1939 година вече имаше 110 боеспособни дивизии. А на 3-ти септември Чемберлейн обяви война на Германия. Общо взето той искаше да е по-добре, но всичко се получи както винаги.

След началото на войната на Чемберлейн му бе обяснено, че Англия не само, че няма сухопътни сили, но и не може да ги създаде поради липса на оръжие. И така Англия можа да изпрати в помощ на Франция само една дивизия. По този начин на Франция се наложи сама до оказва помощ на Полша. Съгласно съглашението от 19-ти май 1939 година в случай на нападение на Германия над Полша, Франция бе задължена да започне широкомащабно настъпление в дълбочина на Германия на 15-тия ден след началото на мобилизацията, тоест не по-късно от 18-ти септември, а преди това да провежда частни настъпателни операции. И така Франция от 5-ти септември започна добросъвестно да изпълнява своя дълг към Полша, търпейки в тези частни операции, както стана ясно, безсмислени загуби. Примерно на 9-ти септември в района на Хорнбамшпигел французите пробиха германския фронт на участък с широчина 25 км и се придвижиха на дълбочина 7-8 км, но на 10-ти септември френският представител при Полския Генщаб, генерал Арманго, с отчаяние докладва в Париж: « Тук цари пълен хаос. Главното командване на Полша почти няма връзка с воюващите армии и крупни поделения. То няма никаква информация за придвижването на противника и дори за положението на собствените си войски се информират непълно или съвсем не се информират. Полската армия собствено бе разгромена още в първите дни « (край на цитата).

Както си спомняте, в същия ден главнокомандващият на полската армия, славният маршал Ридз-Смигли вече избяга и от втория си команден пункт в Брест и побягна към Румъния. Надявам се, че помните също така, че чак на следващия ден, на 11-ти септември, СССР спешно обяви началото на мобилизацията в граничещите с Полша окръзи. А на Франция й остана да заседне в своите гранични укрепления и да чака кога Англия най-сетне ще си създаде армия. Франция не дочака. През май 1940 година Германия, вече при наличие на огромно превъзходство във военния потенциал, тоест в онова, с помощта на което се водят трайни войни, нанесе удар по Франция и я накара да се предаде. Но в никакъв случай не можем да се съгласим с генерал Арманго в това, че полската армия бе разгромена в първите дни на войната.

ОБЕЗУМЕЛИТЕ ОТ СТРАХ

За да се разгроми не само армията на цяла една държава, но даже и едно съединение или поделение, е необходимо да изкараш от строя поне 30-40 на сто от техния личен състав. Но за държава такива загуби в армията въобще не са загуби. Съветският Съюз в хода на Втората световна война загуби безвъзвратно убити, умрели от рани и пленени 11,6 млн. войници и офицери, а на 22-ри юни 1941 година Червената Армия от Камчатка до Брест наброяваше 5,3 млн. души. Тоест, по време на войната СССР загуби почти 220 на сто от изходната численост на Червената Армия. Но ще напомня на онези, които са забравили – Съветският Съюз победи. Германците крият своите общи загуби във войната. Но ако погледнем какви войници те мобилизират към края на войната, загубите им стават разбираеми. Във всеки случай, след малко повече от година - към 1-ви август 1942 година, германците вече бяха загубили около 45% от онази армия, с която бяха нападнали СССР. Но те и тогава не преставаха да настъпват и напираха към Кавказ и Волга. Дори и по американските стандарти, войските нямат право да спират настъплението, подчертавам, настъплението, ако загубите им са по-малки от 12%. Към 1-ви септември 1939 година, както си спомняте, Полша имаше армия от 3,5 млн. души, а през цялата септемврийска война Полша загуби 66 300 души убити, което съставя по-малко от 2%. Но в тези 2 процента влизат и убитите от Червената Армия, и убитите при преследването, когато поляците започнаха да бягат от германците. Това е невероятно. Армията им беше цяла и невредима, а шляхтата започна да бяга или да се предава в плен при невъзможност да избяга. И става реч тъкмо за полската шляхта. Ако населението на тогавашна Полша се състоеше 60% от поляци, офицерският корпус бе 98% от поляци. В онази война германците имаха убити и ранени около 44 хиляди души. Следователно, имало е полски войници, които са водели боеве срещу германците. И пред техния героизъм трябва да сведем глави. Едно е, когато всички наоколо са герои, а друго – как да бъдеш герой, когато са избягали твоите генерали, избягали са всички или почти всички офицери, когато всички наоколо се предават в плен. Не, полската армия не беше разгромена. Тя се уплаши да воюва. И това бе не само най-подлото предателство към полския народ, но и петото – най-мръсното предателство спрямо Франция. Тогава изниква въпросът: Защо историците от цял свят твърдят, че Полша се е сражавала героически. А Франция я е предала, така ли? Тук се събират няколко момента. Първо, легендата за героизма на поляците бе разпространявана от самата германска пропаганда, за да сломи духа за съпротива у Англия и Франция, да ги наплаши и да не позволи да се обезцени тази германска победа в очите на света.

На практика, в тесен кръг, германските генерали не са считали войната с Полша за война. Още на 27-ми септември Хитлер поиска от германските генерали да засилят бойната и психологическа подготовка на германските войски, защото полската война предяви към тях (цитирам) « смехотворни изисквания, войната с Полша е най-добрата подготовка, равна на маневри» (край на цитата). Преди септември 1939 година германците уважаваха поляците и даже малко се страхуваха от тях. През 1933 година те предложиха на Полша съвместен поход срещу СССР, при това те сами предложиха общите полско- германски войски да се командват от маршал Пилсудски. Германският Генщаб предвиждаше 7 седмици за разгрома на полските войски до западната граница на Полша и, както вече сте чули, дори на 8-ми септември германците още не планираха окупация на Полша. Но след септемврийската война германците започнаха да презират поляците, при това не като биологичен вид. Германците, например, са погерманчвали поляците, или, да кажем сред 455 генерали, пленени от Червената Армия, пет бяха поляци по произход. Германците започнаха да презират поляците за техния начин на мислене, те започнаха да ги презират като народ. В устата на германската пропаганда Полша стана сметището на Европа. И това презрение бе противно за самите германци. Германският губернатор на Варшава, групенфюрер на СС, Фишер, се оплакваше ( цитирам): « Много по-важно е в германската пропаганда да се прекрати дефамацията на полското население и съпоставянето на поляците с евреите и циганите. Такова изравняване на поляците с евреите и циганите добропорядъчната част от полското население с право възприема като унижение и оскърбление». (край на цитата). Германците презираха поляците, но не искаха да губят славата на своята победа над Полша. И поради това убеждаваха целия свят, че поляците са се борили отлично и са били победени само със силата на германския дух и оръжие.

НАЙ-ХРАБРИ СРЕД ХРАБРИТЕ

И НАЙ-ГНУСНИ СРЕД ГНУСНИТЕ

Второ обстоятелство, съдействало за легендата за полската храброст, бе това, че след Втората световна война Полша стана съюзница на СССР. В резултат на това КПСС забрани историците да компрометират поляците с каквото и да било. А онези поляци, които останаха на Запад, поради своята изключителна антируска злоба, станаха челен отряд на Запада в започналата от 1946 година пропаганда в пропагандистката война, наречена «студена». И на тях, съответно, също бе забранено да компрометират Полша – но вече пред западните историци и пропагандатори. А с Франция стана следното: Французите безусловно бяха искрено благодарни на американците за помощта в тяхното освобождение. Но от всички държави в Западна Европа ролята на американска държанка най-малко устройваше Франция. Французите винаги се стремяха да водят самостоятелна политика, особено, когато президент на Франция стана генерал де Гол. Той изведе Франция от НАТО, той събра от цялата страна книжните долари, закара ги в САЩ и ги накара да ги заменят със злато. Както се знае, американците такова нещо не прощават. Ето защо западната пропаганда не се притеснява да обвинява Франция във всички грехове. И най-напред по отношение на Полша.

Да направим извод. За възпрепятстване на германския реваншизъм, фактически за предотвратяване на Втората световна война, Франция събра военна коалиция, която с човешкия си потенциал превъзхождаше силите на Германия. Но Полша подло помогна на Германия да присъедини Австрия, заедно с Германия унищожи Чехословакия, не даде да се сключи съюз между СССР, Франция и Англия, нагло подстави на Германия съюзничката си Румъния и като резултат- полската шляхта наред с Хитлер стана подпалвач на Втората световна война. А когато тази война започна, шляхтата веднага страхливо избяга, оставяйки 40 млн. французи сами да останат срещу 80 млн. германци, подсилени от 40 млн. жители на поробените страни. Например, само полските военнопленници, работещи в селското стопанство на Германия, бяха 1 млн. души, което означава, че те освободиха за служба в германската армия 1 млн. германски селяни. И само благодарение на СССР изпод носа на германците бяха измъкнати 10 млн. украинци и белоруси. Ако не се знае всичко горе казано, тогава не може да се разбере, какво искаше да каже Уинстън Чърчил, когато написа в своя труд следните думи за предвоенна Полша (цитирам): « Трябва да се смята за тайна и трагедия на европейската история фактът, че народ, способен на всякакъв героизъм, отделни представители на който са талантливи, доблестни, обаятелни, постоянно проявява такива огромни недостатъци почти във всички аспекти на своя държавен живот. Слава в периоди на метежи и нещастия. Гнусотия и позор в периоди на триумф. Най-храбрите от храбрите често са ръководени от най-гнусните от гнусните. И все пак винаги са съществували две Полша: една от тях се е борила за истината, а другата е пълзяла в подлостта « (край на цитата).

ПО ПОРЪЧКА НА АРМИЯТА НА НАРОДНАТА ВОЛЯ

ПОЛЕВА КИНОСТУДИЯ НА ВЕСТНИК « ДУЕЛ»

«САМОДЕЛ» представя

« Л. МЛЕЧИН … И « НАЙ-ГНУСНИТЕ ОТ ГНУСНИТЕ»

във филма на Ю. МУХИН

“КАТИНСКАТА ПОДЛОСТ”

Втора серия.

ЕКЗЕКУЦИЯТА НА ПРЕДАТЕЛЯ

В СЪВЕТСКИ ПЛЕН

През септември 1939 година съветските войски, влезли в Западна Украйна и Белорусия, превзеха също голям брой полски военнослужещи от 3,5-миллионната полска армия, по някои данни – до 650 хиляди. В началото, по заповед на Тимошенко, тях ги разоръжаваха и пускаха в къщи. Обаче германците заявиха протест пред Съветския Съюз, тъй като така СССР не съблюдава статута на своя неутралитет. Ако Съветският Съюз е неутрален, и войната между Германия и Полша не завърши, СССР е длъжен да интернира, тоест да арестува полските участници в боевете на своята територия. Но да дадем по този въпрос думата на Млечин, а аз ще допълвам това, за което той премълчава и ще го поправям там, където той откровено лъже.

Сюжет от филма на Млечин:

« Червената Армия зае територия с население от 12 млн. души. В съветски плен попаднаха около 250 хиляди полски войници и офицери. Родените в Западна Белорусия и Западна Украйна формално бяха освободени, но ги пратиха не в къщи, а на строителството на пътища и предприятията на Народния комисариат по черната металургия. Лагерите се наричаха трудови, но условията в тях бяха ужасни. «

Да, днес за много хора работата се смята за тежка, ако е по-тежка от дъвкането на храната. Съгласно Женевската конвенция военнопленниците или интернираните, редници и подофицери, нямаха право да се отказват от работата, но поляците се отказваха и се отказваше мнозинството от тях, заявявайки нагло (цитирам): « Ние сме военнопленници, все едно ще ни хранят» ( край на цитата). На интернираните, а също така и на военнопленниците за работата плащаха така, както и на съветските граждани, но от заплатата изваждаха стойността на храната и жилището. Ако пленникът бе болен, всичко бе безплатно, а на него му даваха 5 рубли на ден. А ето какво ставаше със парите заработени от военнопленниците. (Цитирам): « Заплащането на труда се определяше от нормата на изработването, само 10-15 на сто от тях изпълняваха и преизпълняваха нормите. Това бяха украинци и белоруси, желаещи да се закрепят за даденото предприятие. От заплатата изваждаха стойността на издръжките и жилището. Накрая тя се колебаеше между 20-30 копейки до 50 рубли на ден.» (край на цитата). При 26 работни дни 50 рубли на ден, това са 1300 рубли на месец, забележете, без разход за храната и жилището. Да сравним – конвойният на полските пленници получаваше дажба и 275 рубли на месец. Средната заплата в СССР бе 339 рубли на месец, народният комисар на вътрешните работи Берия получаваше 3500 рубли на месец, а добре работещият пленник получаваше 1300 рубли с всичко готово. Е, какво, да плачем ли заедно с Млечин за трагичната съдба на полските пленници или малко ще изчакаме?

Второ. Щом Върховният Съвет на СССР удовлетвори молбата на населението на Западна Украйна и Западна Белорусия за приемането им в състава на СССР, всички родени в тези области, независимо от националностите им, станаха граждани на СССР. И бяха освободени вече не формално, а действително. Опитите на НКВД да ги задържат въпреки тяхното желание, бяха веднага пресичани от прокуратурата на СССР. Те станаха граждани на СССР и затова бяха свободни да си избират работа. По-нататък Млечин предлага на зрителите да се ужасяват и поради друго зверство на руснаците:

« 40 хиляди поляци родени в централните райони на Полша, които се оказаха в германска окупация, бяха предадени на Германия, макар че тези пленници, особено комунистите и евреите, молеха да ги оставят в Съветския Съюз. «

В телевизията антируският пропагандатор Млечин си позволява да разпространява лъжа, която не смеят да употребят неговите колеги в пресата, от които аз фактически и вземам всички факти за полските пленници, които ви предлагам. След приемането на западните области на Украйна и Белорусия в състава на СССР онези украинци и белоруси, които попаднаха в плен при германците като военнослужещи от полската армия, получиха съветско гражданство. И СССР, разбира се, не можеше да допусне гражданите му да бъдат в плен. Той ги изиска от германците. А германците поискаха да ги разменят срещу родените в Централна Полша поляци. По този начин не СССР предаваше някого на германците, а между СССР и Германия стана размяна на военнопленници и граждански лица. Но от съветска страна размяната касаеше само онези лица, които пожелаха да бъдат разменени. Управлението на делата на военнопленниците и интернираните получи от правителството на СССР строги инструкции: Ако военнопленникът откаже да премине при германците поне няколко крачки преди границата, да не се счита задължен да преминава. Управлението трябваше да ги изпрати за заселване и устройване на работа в Съветския Съюз. Не знам дали Държавната дума е приела закон за това, че във всички предавания на руската телевизия е необходимо задължително да се плаче за « бедните евреи». Но ако е приела, може да бъде поздравена: Това е единственият закон в Русия, който строго се изпълнява. Ето че и Млечин реши да поплаче за «бедните евреи», които тиранът Сталин, въпреки тяхната воля, ги дал на германците за разправа с тях. А работещият за Руския еврейски конгрес историк, Костирченко, без да се сети, че Млечин ще поиска не навреме да пролее сълза тъкмо на това място, публикува доклад на народния комисар на вътрешните работи на Украйна, Серов, който по това време бе на границата и наблюдаваше размяната. Серов съобщаваше в Киев, цитирам: « На пункта за регистрацията на желаещите да се върнат на полска територия стоят огромни опашки. Когато отидох там, ми стана болно. Опашката се състоеше главно от еврейско население. Какво ще стане с тях? Те даваха подкуп на гестаповците, за да заминат оттук по-рано.» (край на цитата).

След като уважи законите на руската телевизия, Млечин се върна към изпълнението на полската поръчка:

« Офицерите, генералите, чиновниците, полицаите, известни представители на интелигенцията, свещениците, съдиите, промишлениците бяха разпределени в три лагера: в Козелск, Старобелск и Осташков. Сред офицерите имаше много лекари и учители, мобилизирани в армията в началото на войната. Сред полицаите основна маса съставяха работниците и селяните, които бяха мобилизирани в полицията, тъй като поради възраст или здраве не можеха да служат в редовната армия. «

ЗА « БЕДНИТЕ ПОЛИЦАИ»

Изхождайки от последната фраза, на зрителите на Млечин се предлага да мислят, че в мирно време Полша не е имала полиция въобще и, че в началото на войната се създава нещо като работническо- селска полиция от инвалиди и старци. В действителност, тази мисъл от отчета по Осташковския лагер звучи така: (цитирам): « Основната маса на тъй наричания « запас» на полицията « (край на цитата), и да продължим по текста на Млечин. Колко ли беше този « запас» на полицията? От 5 963 полицаи, намирали се в Осташковския лагер призвани от запаса бяха само 169 души, тоест по-малко от 3 %. Но, както виждате, пропагандистът Млечин твърди, че основната маса от цялата полска полиция били инвалиди. И изниква въпросът, защо бе нужно на поляците да карат Млечин да прави от полската полиция божи кравички? Отговорът на този въпрос ще обясни и радостта, с която украинците и белорусите посрещаха Червената Армия. Историята е такава. Това, че шляхтата още на третия ден от войната започна да бяга от германската армия, се обяснява не само с нейната страхливост. Работата е там, че през ХХ век в Европа само шляхтата гледаше на войната като на извор за обогатяване. И когато германците още на третия ден на войната ясно разясниха на шляхтата, че плячката й в тази война ще е по 2 м земя и, че не е изключено, за по няколко души наведнъж, шляхтата веднага загуби смисъла за участие в такава война, и бързо хукна да се крие в Румъния. Точно така тя бягаше и по време на съветско- полската война през 1920 година. Пилсудски писа тогава (цитирам): « Над цялата Варшава висеше призракът на мъдруващото безсилие и умуващата страхливост. Ярко доказателство за това бе делегацията, изпратена с молба за мир.» (край на цитата). Но когато Тухачевски подстави на Пилсудски тила на фронта си, поляците неочаквано победиха, и шляхтата веднага поиска плячка. И тази плячка станаха земите на Западните области на Украйна и Белорусия. Украинците и белорусите бяха подгонени от земите им, те бяха дадени на поляците – ветерани от войната от 1920 година. И започна поредица от непрекъснати въстания, които бяха поощрявани от Германия, и които станаха зародиш на това, което днес ни е известно като бандеровщина. Не против Съветите, които нищо не им сториха, започваха да се бият бандеровците, а против поляците. А тези въстания на украинските и белоруските селяни бяха потушавани от същите полицаи, за които горчиво плаче Млечин. Ето пример: Поради недостатъчния срок на мобилизацията в боевете със съпротивляващите се поляци при влизането в Полша Червената Армия създаде импровизирани, непредвидени от устава, отряди и групи от кадрови войници. Командирът на бригада Розанов, командвал група, настъпваща срещу Гродно, на 20-ти септември докладва (цитирам): « Моторизираната група се сблъска недалеч от Скидели с полски отряд от около 200 души, потушавал антиполско въстание. В този наказателен рейд те бяха убили 18 местни жители, от тях двама тийнейджъри – на 18 и на 16 години. Моторизираната група се разгърна и атакува противника от двата фланга. Противникът се съпротивеше отчаяно в течение на 1,5 часа и боят свърши чак в 18 часа. « (край на цитата). Вероятно, действително е имало бой, тъй като в групата на Розанов имаше и загуби. Един червеноармеец беше ранен. Ето ви и «божиите кравички». Те знаеха, че Червената Армия настъпва вече три дни, а убиваха безстрашно белоруските тийнейджъри. Но Млечин все пак настоява, че пленените от нас поляци били чистички, бели и пухкави.

Сюжет на Л. Млечин:

« Лагерното началство предлагаше да ги разпусне по домовете. Народният комисар Берия отказа . «.

ЩАСТИЕТО ДА БЪДЕШ СЪСЕД НА ПОЛША

Какво да се каже? Лагерното началство нали не е работило в днешната руска телевизия. В действителност то е предложило да бъдат пуснати старците, инвалидите и онези, които са родени в западните области на Украйна и Белорусия, които не са били компрометирани и са владеели мирни специалности – всичко около 500 души от около 8,5 хиляди. Същото лагерно началство предложи да бъдат осъдени и да се пратят в лагерите на ГУЛАГ още около 400 души – от най-злобните врагове на Русия. А какво отговори на това предложение Берия, ние вече надали ще научим, благодарение на днешните фалшификатори на историята. Млечин продължава:

« Поляците не разбираха защо не ги пускат, защо не им разрешават да се свържат с роднините и да получават писма. Болшинството от тях искаха да воюват срещу германците и молеха да им разрешат да заминат за Англия или Франция. Те не обичаха Съветския Съюз като съюзник на нацистка Германия и не криеха чувствата си «.

Тук Млечин изравнява поляците със себе си. Те естествено не бяха чак до такава степен кретени, че да не разбират, защо не са пускани военнопленниците по време на войната от лагерите за военнопленници. Нещо повече, те мечтаеха да безделничат в тези лагери до края на войната. И по тази причина Съветският Съюз допълнително не им харесваше много. Работата е там, че НКВД безуспешно, но настойчиво се стараеше да убеди военнопленниците- поляци тайно да сформират на територията на СССР полски войски за война срещу германците. Към октомври 1940 година, тоест една година преди войната с германците, Берия предполагаше в един от совхозите в юго- източната част на СССР да се сформира една полска дивизия. За тази цел имаше много повече от нужния брой полски генерали и офицери. Но желаещите да воюват срещу германците, меко казано, бяха малко. Като четеш документите за онези събития, се натъкваш и на един друг въпрос: Както разбрахте, СССР нямаше намерение да въвежда войски в Полша. За това, че могат да се появят пленници, никой не мислеше. И на СССР те паднаха като сняг върху главата. Другарят Ворошилов прехвърли тази грижа върху Берия, а на последния това му бе излишно. Не по-рано от 19-ти септември започнаха да разработват « Положението на пленниците», за това, как и къде да ги пазят.

На хартия беше създадено Управление по делата на интернираните и военнопленниците, за началник бе назначен армейският майор Супруненко и му бе предложено бързо да реши този въпрос. Берия по това време провеждаше реабилитация на невинно осъдените от Ежов. И чак през 1939 година от лагерите на ГУЛАГ бяха освободени 360 хиляди души. На Супруненко не дадоха нито един лагер за военнопленниците. Червеноармейците вече съпровождаха на територията на СССР стада от пленени поляци, а майор Супруненко нямаше нито помещения, където да ги настани, нито персонал за лагерите. Казват, че офицерските жени в Полша по това време проклинаха мъжете си. Жените се измъчват в германска окупация, а от СССР получават писма от мъжете си с обратен адрес « Почивен дом « Горки». А какво можеше да се направи? Изгонваха почиващите и заселваха почивните домове с поляци. Използваха за това и манастирите, за да имат някакъв покрив над главите си. Генералите и старши офицерите с адютантите бяха разселвани в частни квартири. Свидетелите разказват, че на пазара в Старобелск по това време не можеше да се разминеш от пленени полски офицери, които се занимаваха с дребна спекула. Вижда се, по това време с гръмкото наименование «Лагер за военнопленници» се имаше предвид кухня, където пленниците три пъти на ден се явяваха да се нахранят, и някакви места за нощувка. Та нали СССР бе планова държава, а това означава, че за да се построи нещо, трябваше предварително да се заявят материали. А Супруненко нямаше дори бодлива тел, нарове правеха от това, което съумяваха да отделят местните власти. Пленниците се къпеха в градската баня, лекуваха се в градските болници, администрацията на лагерите нямаше и опит по опазването на военнопленниците, дълго не можа да ги регистрира, дори не можа да ги обискира както трябва. Три месеца след пленяването у офицерите се намираха пистолети и патрони. Ето какво, според описанието на инспекторите, представляваше от само себе си в началото на 1940 година Осташковският лагер, в който държаха около 6 000 полицаи.» Поляците живееха в манастир. Администрацията успя да направи ограда, но нямаше нито стражарски кули, нито вратите и портите се заключваха. Краят на оградата опираше в замръзналото езеро. Територията нямаше осветление. Всеки можеше да излиза и да влиза в лагера и през вратите, и през прозорците, и по леда на езерото. Преводачите бяха малко, както и охраната. Администрацията нямаше възможност даже да отчете, кой живее в лагера. Инспекторът записа (цитирам): « Никой не може да каже точно колко военнопленници има в лагера» (край на цитата).

Ето такива проблеми възникват, когато имаш за съсед Полша със своята храбра полска армия! Ще дам на Млечин да продължи своята печална повест.

УБИЙСТВО?

Сюжет на филм на Л. Млечин:

« Народният комисар на вътрешните работи, Берия, докладва на Сталин: « Всички те са заклети врагове на съветската власт, препълнени с ненавист към съветския строй. Те се опитват да продължат контрареволюционната си работа, водят антисъветска агитация. Всеки от тях само чака освобождаване, за да се включи активно в борбата срещу съветската власт. Постъпващата от чекистите информация, очевидно, е укрепила у Сталин мисълта, че трябва да се избави от полските офицери. Враговете са си врагове. Да ги пуснеш не може, а да ги държиш до безкрай – става скъпо. На 5-ти март 1940 година Политбюро взема решение: « Да се поръча на НКВД да разгледа делата на бившите полски офицери без тяхното повикване и без предявяване на обвинение, постановление за приключване на следствието и обвинително заключение, по специален ред, с прилагане към тях на висшата мярка за наказание – разстрел». Решението на Политбюро бе изпълнено от началниците на Калининското, Харковското и Смоленското областни управления на НКВД. Във вътрешния затвор на областното управление една от килиите бе тапицирана с плътна тъкан, за да не се чува, довеждаха пленниците по един в килията, слагаха им белезници и стреляха в тила им. Използваха купените в Германия пистолети марка «Валтер». Тях носеха от Москва с куфари. След всеки разстрел в Москва до заместник- народния комисар на вътрешните работи Меркулов бе изпращана телеграма с такова съдържание: « Изпълнени 292», което означаваше, че през нощта са разстреляни 292 души. До края на май бяха разстреляни 21 хиляди поляци. Труповете бяха изнесени в камиони извън града и заровени в района на вилите на областното НКВД. Тук чужди хора не минават. Труповете бяха слагани като сардели в кутия – главата до краката, краката до главата. Когато операцията завърши братският гроб бе засипан с пръст и посадени елхички. Но част от пленниците от Козелския лагер бяха разстреляни направо в Катинската гора. Тези гробове намериха германците, когато завзеха Смоленск.»

ПРОМЯНА НА СТАТУТА

Всичко горе казано от Млечин е лъжа. Но за подробностите й ще говорим по-нататък. А сега за простите неща, които днес, не се знае защо, са малко понятни. Всички историци твърдят, че Сталин много се страхувал да не даде повод за война със СССР. И това е истина. Сталин е даже упрекван за това, че не е вдигнал войските алармено на 22 юни 1941 година, а вместо това дал указания да не се поддават на провокации. Този страх е понятен, та нали германците преди нападението над Полша сами разгромиха собствената си радиостанция, като убиха и няколко души, а обявиха, че това е извършено от поляците. Убийството на тези германци бе и формалният повод за войната. Но убийството на 21 000 поляци, граждани на германското генерал- губернаторство, е такъв повод за война, пред който помръкват всякакви провокации. С твърдението, че СССР е убил пленниците, се прави опит да се превърне правителството на СССР в шизофреници, които едновременно хем се страхуват, хем не се страхуват да дадат повод за война. Но това е абсурд, това е антируска пропаганда, която вместо история ни проповядва днес шизофрения. Какво всъщност се случи с полските офицери?

Две седмици след навлизането в западните области на Украйна и Белорусия Съветският Съюз от 30-ти септември 1939 година постави на жителите от тези области условие: Ако искат да се включат в СССР, те са длъжни да признаят съветската власт като форма на управление, да национализират банките и едрите предприятия, а цялата земя да предадат на селските комитети. Последното за тези селски области бе особено понятно и приятно. И за три седмици населението на тези области се раздели на избирателни окръзи от по 5 хиляди души, избраха избирателни и мандатни комисии, кандидати за членове на националните събрания и на 22-ри октомври тайно гласуваха за тях. При това на изборите се явиха 94,83% от избирателите. Националното събрание също не забави работата и още на 27-ми октомври 90,8% от членовете на Националното събрание се съгласи с условията на СССР и помоли да бъдат приети в СССР. Тоест – за приемане в СССР гласуваха 86% от цялото население. Върховният Съвет на СССР удовлетвори тази молба. Едновременно с това СССР тогава предаде на суверенна и буржоазна Литва Вилнюска област със столицата на Литва – Вилнюс. Всичко това седящите във Франция полски патриоти от правителството на Сикорски не можаха да простят на Съветския Съюз. И през ноември 1939 година правителството на Полша в емиграция обяви война на СССР! А това правителство вече имаше партизански отряди на така наречената Армия Крайова. И те започнаха бойни действия в западните райони на СССР с терористични актове срещу привържениците на съветската власт и различни обекти. И тази война продължи до юли 1941 година, когато СССР и правителството на Сикорски сключиха военен съюз. Когато започна войната, Сикорски превърна полските военнослужещи на територията на СССР от просто интернирани в неутрална държава на действителни военнопленници от държава, воюваща със СССР. Те станаха опасни, и главно, още по-трудно бе да ги мотивират за участие във войната срещу германците. Сега те вече бяха сигурни, че ще останат в плен до края на войната. Пленените полски генерали направо отказваха да формират дивизиите и да ги командват, като се позоваваха на Сикорски. Трябваше, все пак, полските офицери да бъдат вкарани в ред.

При Хрущов започнаха да твърдят, че в СССР при Сталин органът за репресиите е бил Наркоматът за вътрешните работи, НКВД. Това е лъжа. Орган за репресиите, както и в целия свят бяха съдилищата. И тъкмо при Сталин съдилищата се отчитаха не за някакво съблюдаване на законността, а за изпълнението на своите преки задължения – за репресивната си политика по пресичане на престъпленията. А от царя в СССР остана един особен репресивен орган – Специалното съвещание към Министерството, или Наркоматът на вътрешните работи. Специалното съвещание наказваше онези престъпници, в които виждаше опасност за обществото, но които не оставяха улики, за да бъдат наказани чрез съда. Ярък пример е самият Сталин. Преди революцията той не е бил съден нито веднъж от царския съд, но е бил пратен в каторга 8 пъти и всеки път – по решение на Специалното съвещание. И нима царското Специално съвещание спрямо Сталин е грешило? Нима той не е бил опасен за империята? Пролетта на 1940 година Специалното съвещание към НКВД на СССР разгледа делата на всички полски офицери и за повечето от тях определи наказание – от 3 до 8 години лишаване от свобода в лагери, но вече не за военнопленници, а в лагерите на ГУЛАГ. Като не искате да воювате – работете. Може би с времето ще се появи и желанието да освободите Полша. Според това, как Специалното съвещание разглеждаше делата на пленените полски офицери, в лагерите за военнопленниците ги комплектуваха на партиди и изпращаха под конвой в разпореждане на областните управления на НКВД. След изпращане на партидата, началникът на военнопленническия лагер се отчиташе пред Москва с телеграма, например, « Изпълнени 292». Тоест 292 офицери са пратени от лагера за военнопленници. А в областните управления на НКВД конвой от ГУЛАГ приемаше офицерите, обискираше ги, обявяваше се решението на Специалното съвещание и тогава бяха изпращани в един от трите лагери на ГУЛАГ, строили пътища около Смоленск. И началникът на областното управление на НКВД също изпращаше в Москва телеграма със същото съдържание: «Изпълнени 292». Ето за тези телеграми и говори Млечин, като ги представи за отчети по разстрела. Но за това, че такива отчети съпровождаха просто изпращането на пленниците от лагера, за това, че изпълнено не означава разстреляно, нашият пропагандатор мълчи.

И най-накрая, за да се впишем в хронологията, още един малък сюжет от филма на Млечин за срещата на Сталин и Сикорски през 1942 година.

Сюжет от филма на Млечин:

« Сикорски сложи на масата в Москва списък на 3 500 полски офицери и попита: « Къде са те?». Сталин отговори, че всички са освободени. А тези, които изчезнаха, избягаха някъде в посока към Китай. Той можеше да си позволи такъв просташки отговор, защото твърдо бе решил, че никакви емигранти нямаше повече да дойдат на власт във Варшава. Новото правителство можеше да е само просъветско. Сикорски скоро загина при загадъчна авиокатастрофа. «

Млечин, разбира се, нагло изкриви същината на разговора между Сталин и Сикорски. Както ще разберете по-нататък, Сикорски по това време вече знаеше, че офицерите от този списък са убити и са убити от германците. Но подложи на Сталин тази динена кора, за да има поне някакъв повод да изведе от Съветския Съюз армията на Андерс, която в дълбок тил в Оренбургска област вече трепереше от страх пред срещата с въоръжени германци.

А сега ще се заемем с темата, от която Млечин започна своя филм.

ДО БРЕГОВЕТЕ НА ИСПАНИЯ

Сюжетът на филма на Л. Млечин:

«На 4-ти юли 1943 година личният самолет на главата на полското правителство в изгнание, генерал Владислав Сикорски, излетя от британската авиобаза в Гибралтар. Очакваха Сикорски в Лондон, но след няколко минути, без да успее да набере височина, самолетът рухна в морето. Спаси се пилотът, изскочил от кабината и още един човек, който успя да пребяга по крилото на самолета, преди последният да потъне в морето. По удивителен начин личността на този човек остана неизвестна. И точната причина за аварията на премиерския самолет също не е установена. Смята се, че това е било диверсия. Няколко часа самолетът останал без охрана. През това време напълно бе възможно да блокират руля за височината, самолетът да не може да се издигне. Тогава англичаните уверяваха, че това е дело на германското разузнаване. Но наистина в Лондон шушукаха, че Сикорски е махнат от конкурентите си из средите на полската емиграция. По-късно приказваха, че самолетът на Сикорски е унищожен от съветските спецслужби. Сътрудникът на британските служби Ким Филби, същият – съветски агент, старателно съобщаваше в Москва за това, кога и къде отива Сикорски, а полският премиер не беше обичан в Москва. «

Във филма за « Катинското дело» Сикорски можеше и да се споменава, но щом Млечин започна от него, налага се да се заемем със Сикорски и ние. Както виждате, Млечин изреди варианти и докара зрителите до извода, че освен Съветския Съюз нямаше кой друг да убие Сикорски. Млечин почти дословно преразказва съответен епизод от книгата « Катинският синдром», написана през ноември 2001 година от известни фалшификатори на «Катинското дело», тъй да се нарече « историци» - Яжборовска и Парсаданова, и един бивш сътрудник на Главната военна прокуратура на Русия, Яблоков, тъй да се каже « следовател» по « Катинското дело». Обаче в книгата след този епизод следва факт, за който Млечин премълча. Цитирам: « Сравнително скоро, във връзка с продължаване на разследването, този път журналистическо, бе установено, че английските архиви, както и преди, изземват съответната информация за гибелта на Сикорски.» (край на цитата). Но щом англичаните и след 60 години държат в тайна обстоятелствата по гибелта на Сикорски, това означава само едно – че тъкмо те са го убили. И изниква въпросът – защо? Защо те убиха своя лакей, главата на марионетното правителство, практически единствена задача на когото беше да обозначава, че Полша уж се сражава на страната на антихитлеристката коалиция. Благодарение на Млечин ще се наложи да отговорим на този въпрос. А засега запомнете, че Сикорски бе удавен до бреговете на неутралната в онази война Испания и нека Млечин да ни разкаже за това, защо Сикорски би бил убит от съветското правителство, ако би имало удобен случай за това.

Сюжет от филма на Л. Млечин:

« Три месеца преди това, на 12-ти април 1943 година берлинското радио съобщава, че в село Катин до Смоленск германските окупационни войски са намерили телата на няколко хиляди полски офицери, разстреляни в стените на НКВД. На 15-ти април главата на полското правителство в изгнание, Владислав Сикорски, се среща с премиер- министъра на Англия, Уинстън Чърчил. Сикорски каза, че има сериозни основания да се предполага, че поляците действително са убити от НКВД. Но Чърчил се интересувал само от едно – необходимостта от единни действия със Съветския Съюз в борбата против Германия. Той не искал и да чуе за Катин и цинично казал на Сикорски: « Ако вашите офицери са мъртви, вече няма да ги съживите. Не се поддавайте на провокация. Германската пропаганда се опитва да посее разногласия между съюзниците. Да, болшевиките могат да бъдат много жестоки, но в това е тяхната сила, а тя служи на нашето общо дело, унищожавайки германската сила.» Владислав Сикорски не по малко от другите бе заинтересован от победата над нацистите. Но той е разбрал, че това е онзи рядък случай, когато германците казват истина. Намерените в Катинската гора тела потвърждаваха наличните вече у поляците сведения за съдбата на офицерите, попаднали в съветски плен през есента на 1939-та. Сикорски се обръща към швейцарския Международен « Червен кръст» с молба да се проведе независимо разследване. Съветският посланик в Лондон, Иван Майски, раздразнено казал на Чърчил: « Поляците са храбър, но глупав народ. Те никога не са умеели да се оправят. Тяхното безпомощно правителство безразсъдно насочва своята 20-милионна нация срещу страната, където живеят 200 милиона души. Търпението на Русия не е безгранично». На 20-ти април 1943 година и вестник « Правда» отговаря на Сикорски, като пише, че през 1941 година, по време на отстъплението на Червената Армия, поляците са попаднали в ръцете на нацистите, които са ги разстреляли. След една седмица, на 26-ти април 1943 година Съветският Съюз скъсва отношенията с емигрантското правителство на Полша. На 8-ми май Сталин казва на британския посланик в Москва: « Членовете на полското правителство не пожелаха да живеят в мир с нашата страна. Те пренесоха върху Съветския Съюз остарялата си ненавист, която изпитваха към царското правителство. Те не разбират, че при нас има големи промени и те упорито се опитват да скарат съюзниците. Вероятно те смятат тази игра за умна, но действително господ не им е дал мозък». Познавайки гьобелсовските начини, в катинската история се съмняваха решително всички, дори Бенито Мусолини. Италианското фашистко правителство препоръча на своите журналисти да не пишат на тази тема. Но германците вършеха всичко, за да им повярват. Райхсфюрерът от СС, Хайнрих Химлер, предложи да се покани в Катина Сикорски с неговите експерти, при наличие на гаранцията за безопасност.»

ПРОПАГАНДИСТКИТЕ ИДЕИ ВЪВ ВТОРАТА СВЕТОВНА

Дайте спокойно, без бързане, да разгледаме нещата. Вече в хода на Първата световна война става ясно, че пропагандата става един от главните родове войски. А във Втората световна война, при развитието на радиото и авиацията, пропагандата стана основен род войски. С помощта на пропагандата се сплотяваше собствения народ и народите на съюзниците, с помощта на пропагандата се демобилизираше противника и неговите съюзници. Не с помощта на оръжието, а с помощта на пропагандата се започваше превземането на цели страни. Например, Хитлер с помощта на пропагандата създаде в Чехословакия петата колона от предателите, а след това без един изстрел превзе тази страна. Защо да отиваме твърде далеч – всички още помнят, как в могъщия Съветски Съюз с помощта на пропагандата бе създадена петата колона от предатели, която унищожи СССР, а сега същата пета колона унищожава и Русия. Но главното в пропагандата – това са идеите, при това простички, достъпни за разбиране от масите, нещо от рода на обещанията, че в магазините ще има 200 сорта салами. Ти даваш обещания, а тъпият еснаф ще се напие и радостно ще приветства предателите.

Във Втората световна война съюзниците – СССР, САЩ и Великобритания се бореха за сплотяване на света и Европа около тях, съществуваше такава идея. Това бе идеята за освобождаване на Европа от германците. Опитайте да обосновете тази идея по радиото със зверствата на германците, със смъртта на европейците във войната, влошаването на материалното им състояние и т.н. Видът на командващия го германец не доставяше радост на никой европеец. Затова основната пропагандистка идея на съюзниците бе идеална. А сега да застанем на мястото на германците. Какво биха предложили на Европа те, за да я сплотят около себе си? Идеите на националсоциализма бяха расистки и бяха предназначени само за германските арийци. А по-голямата част от Европа нямаше честта да влезе в този тесен кръг на избраните. Да опитат да сплотят Европа от страх пред Комунистическия Интернационал – мисълта е интересна, но времето за това отмина. Нали Сталин накара Хитлер цели две години да громи противниците на Коминтерна – капиталистическите страни. И Хитлер, доста преуспя в тази работа, разгроми цяла Европа. Сега върви, че обяснявай на еснафа, че Германия се бореше с Коминтерна по този оригинален начин. Освен това, не е просто да ваксинираш страх от комунистите, та нали във всички страни имаше комунисти и трудещите се виждаха, че това са техни защитници. А тъкмо тези трудещи се трябва да стават войници на Третия Райх. А какво да се прави с Англия и САЩ? Та нали са съюзници на комунистическа Русия? Остана една стара и добре доказана идея, за която днес всички историци мълчат. Това е идеята за борбата срещу еврейското укрепване в Европа. Тази идея е добра по всички параметри. На всички бе добре известно, че в Комунистическия Интернационал и във върхушката на СССР са представени много евреи и бе известно, че в Англия еврейското лоби е всесилно, в САЩ то всъщност управлява. С помощта на тази идея съюзът на СССР, САЩ и Великобритания можеше леко да се представи като обединяване на еврейските сили, а Коминтернът - орган на този съюз. А нататък трябваше само да поуплашиш европейския еснаф, че под ръководството на злобните евреи в Европа ще нахлуят американските негри, индийските сипаи и казаците с монголците. Ще нахлуят, ще изнасилят и ще изколят всички европейци.

ЕВРЕИТЕ И КАТИНСКОТО ДЕЛО

Тъй като думите въздействат лошо върху еснафа, германците се помъчиха да изнамерят подходящо еврейско злодейство, за да наплашат Европа основателно. И през 1943 година те разкопаха гробовете на полските офицери, които сами разстреляха през есента на 1941 година, и обвиниха за тяхното убийство съветските евреи. Това бе централна пропагандистка кампания на Германия в цялата война. Затова лично имперският министър на пропагандата, доктор Гьобелс, даваше инструктажи за нацистка и васална преса. Само от 6-ти до 30-ти април той прати на журналистите инструктажи по «Катинското дело» на 40 машинописни страници и само един път спомена Сталин. Защото в инструкциите се говореше само за евреите. Ето, например, Гьобелс обединява английските и съветските евреи, цитирам част от неговия текст: « тези еврейски негодници, сключили съвместен сговор между Лондон и Москва». (край на цитата). Той насъскваше европейците срещу евреите, цитирам: « Такъв идеален случай на обединяване на еврейското зверство с еврейската виталност ние още не сме познавали в цялата военна история» (край на цитата). Ще напомня, че тъкмо под прикритие на Катинското дело германците закараха в Освенцим евреите от Варшавското гето, кадрите за което вие виждате и жестоко потушиха въстанието на евреите в това гето.

Гьобелс искаше задължително обединяване на Катинското дело с делото за евреите, цитирам: « Би било абсолютно неправилно да се предполага, че ние потискахме нашата пропаганда в чужбина с това, че вътре в страната включваме еврейския въпрос в Катинското дело и фюрерът придава значение на това еврейският въпрос да бъде свързан с Катинското дело. Съответните указания за пресата бяха дадени още вчера в дневния парол.» (край на цитата). Гьобелс изискваше антисемитската пропаганда да се води непрекъснато, цитирам: « Тук пак ни се предоставя случай да насочим вниманието на германската и световна общественост към евреите, като кажем следното: Сега евреите пак измислиха машинация, те отново действат с отдавна известните методи да замълчават за нещата, които не им допадат. Еврейската агенция за пресата, измислила тази машинация, е доста дръзка и нагла, открито признава намеренията на евреите да убият с мълчание и да погребат Катинското дело, след като вече бе изпочупен толкова порцелан. Това е чисто по еврейски. По този начин те възнамеряват да задраскат изчезването на 13 000 полски офицери. Съответен пункт днес трябва да е включен в лозунга на деня.» ( край на цитата). По-горе Млечин съобщава, че в Италия Мусолини забранил на журналистите да говорят по Катинското дело, но Млечин не обяснява защо. Работата е там, че италианският фашизъм бе тясно свързан с ционизма, и за разлика от Германия, на територията на Италия нямаше никакви ограничения за евреите. Ето защо Мусолини не искаше с Катинското дело да предизвика в Италия взривове на антисемитизъм.

СТЕПЕНТА НА РИСК

Обаче, щом бе избран като главна пропагандистка идея разстрелът на полските офицери, германците като че ли се побъркаха. Представете си, ако главното заинтересувано лице в това дело – полското правителство в емиграция би заявило, че полските офицери са убити от германците, целият свят би повярвал на поляците, а не на германците. А правителството на Сикорски бе задължено да го заяви, дори ако тези офицери действително са убити от руснаците. После биха се оправили, след победата. Ако поляците биха обвинили германците, цялата сила на германската провокация би рухнала върху самите германци. Войниците на съюзниците по-рядко биха се предавали в плен, народите на Европа биха се отвратили от Германия, Втората световна война би завършила по-бързо и с по-малко кръв. Тоест Хитлер и Гьобелс, хора доста внимателни, твърдо са знаели, когато са започнали катинската провокация, че поляците, начело със Сикорски, са техни васали и старателно ще изпълнят заповед от Берлин. Хитлер и Гьобелс твърдо са знаели , че поляците предават съюзниците си във войната– Англия, САЩ и СССР. И Сикорски, както ви е казал вече Млечин, потвърди, че той действително е хитлеристки лакей и предател. Млечин вече ви е казал, че Сикорски се обърнал към Международния « Червен кръст», уж за независимо разследване. И кой подлец, освен полската шляхта, би участвал по време на войната в нагла хитлеристка пропаганда. «Червеният кръст» изпрати и германците, и поляците по дяволите. Но на Сикорски, както и на германците, не бяха нужни никакви независими разследвания. Тези разследвания биха открили германската провокация. Вижте, на 13-ти април 1943 година германците обявиха по радиото за това, че те разкопали гробове с 12 хиляди полски офицери, тоест уж за поляците въпросът изникнал за първи път. Два дни след това, на 15-ти април, Чърчил покани Сикорски на закуска и го уговаряше поляците да не участват в хитлеристка провокация. А още на следващия ден, на 16-ти април, правителството на Полша в Лондон обнародва комюнике, в което без никакви независими разследвания, фактически изкрещя това, че полските офицери са разстреляни от руснаците. Нещо повече, на 17-ти април Сикорски се изпусна за същината на конфиденциалните преговори, които е водил със Сталин. Полското предателство на съюзниците бе подло, цинично и, според думите на Гьобелс, « друго такова действително не е известно в цялата военна история».

ЦЕНАТА НА ПРЕДАТЕЛСТВОТО.

Сега нека да оценим, колко струва на Европа и целия свят подлото предателство на поляка Сикорски. Първо, официални съюзници на германците във Втората световна война бяха Италия, Унгария, Румъния, Финландия, Словакия и България. Но освен войските на тези държави, да помогнат на германците да победят еврейския болшевизъм, в хитлеристката армия влязоха доброволци – 1,8 млн. европейци от други страни, включително официално неутралните испанци и шведи. Преценете по германска кинохроника, кой настъпваше към СССР заедно с германците. Белгийци, датчани, холандци, французи, испанци, италианци, румънци, словаци, унгарци, хървати. Обаче поляците бяха онези, които най-много се стремяха да убиват съветските хора. Преценете, ако италианците, като изпратиха армията от 300 000 души на война със СССР, оставиха у нас в плен през цялата война само 49 000 души, поляците в немска униформа още преди 1944 година попаднали при нас в плен бяха 60 000 души. От 1944 година взетите в плен поляци не се оформяха като пленници, а направо от фронтовите лагери бяха изпращани за комплектуване на формиращите се в СССР дивизии на Войско Полско. Второ, войната от страна на германците се ожесточи силно, германците и техните съюзници започнаха неохотно да се предават в плен. На съветския фронт те се биха до падането на Берлин и дори след официалната капитулация на Германия. Австрийският историк Стефан Карнет, специалист по германските пленници, пише следното за причините на неефективността на две съветски пропагандистки организации по разлагане на германските войски (цитирам): Тези две организации с техните призиви да се преминава на страната на противника нямаха особен успех сред германските и австрийските войници. Освен това, нацистката пропаганда съзнателно раздухваше страха пред съветския плен, като подкрепяше този страх, например, със съобщение на Международната лекарска комисия от 30 април 1943 година за убийствата в Катин». (край на цитата). И колкото по-продължителна ставаше войната, толкова повече мирни германски граждани бяха убивани от англо-американската авиация, толкова повече германски войници и техни съюзници загиваха, от едната страна, както и британски, американски и съветски, от другата. В делото с Катин полската подлост струва на света милиони убити във Втората световна война.

Мога да кажа, че по-горе Млечин цитираше и Майски, и Сталин, и те говореха за поляците като за безмозъчни глупаци. Аз дори ще добавя към това думите на Юзеф Пилсудски. Той никога не промени това свое мнение за шляхтата, а на конгреса на ветераните на съветско- полската война в Калиш през 1927 година той го изрази най-определено, цитирам: « Аз измислих много красиви думи и определения, които ще живеят и след моята смърт и които отнасят полския народ в разряда на идиотите.» (край на цитата). И изниква въпросът, а може би това не е предателство, може би правителството на Сикорски подкрепи германската провокация поради традиционния шляхтски идиотизъм. Не, работата не е в идиотизма, по-точно не само в идиотизма. Когато през лятото на 1941 година германците превзеха нашите лагери с полските военнопленници офицери около Смоленск, а есента ги разстреляха, те заровиха труповете в парковата зона на Смоленск така небрежно, че на тези гробове веднага се натъкнаха служилите в немската армия поляци и вече в началото на 1942 година поставиха над тези гробове два брезови кръста. Нещо повече, като научиха, че в СССР се формира армия от поляци под командването на генерал Андерс, германците, за да предизвикат кавга между Полша и СССР, още през декември 1941 година изпратиха в щаба на Андерс в Бузулук провокатори в образа на полски партизани с микрофилми и съобщение, че полските офицери около Смоленск са разстреляни от руснаците. Тоест, за това, че полските офицери са разстреляни, Сикорски знаеше още през 1941 година, но не само не започна да крещи, което би направил обикновен идиот, но дори не помоли СССР да се проверят тези сведения. Поляците започнаха да крещят чак след 1,5 години, започнаха, когато от Берлин постъпи командата « Дръж!». Нещо повече, Катинското предателство не е последно в списъка на предателствата от поляците на техните официални съюзници, и дори не е първо. Например:

ПРЕДАТЕЛСТВОТО НА НОРВЕЖКАТА ОПЕРАЦИЯ

Когато през септември 1939 година германците разгромиха Полша, Хитлер без да има други интереси на Запад, настойчиво предлагаше мир на Англия и Франция. Те не се съгласяваха. И германците започнаха да организират морска блокада на Великобритания. В отговор англичаните замислиха жизнено важна за себе си операция – превземането на неутрална Норвегия. Британските историци във филма « Западен фронт» разказват за това така: « В тази ситуация най-важно стратегическо значение получиха страните на Скандинавия. Ако английските и френските войски заемат Норвегия, германците ще се окажат отрязани от залежите на желязната руда, която се доставяше през Норвегия от Швеция. Освен това, германският флот ще е закован в Балтика и Северно море. Поради количественото превъзходство на противника, германските кораби надали ще могат да осъществяват успешни пробиви. Територията на Норвегия също така ще обезпечи англичаните и французите с военно- въздушни бази за полети над територията на Германия, преди всичко в източните райони, които полети ще бъдат леко осъществими. Растящата военна и промишлена заплаха за съществуването на Райха ще стане непоносима. Като окупира Норвегия и Дания на 9-ти април 1940 година германското командване осуети плановете на съюзниците, като ги изпревари с 24 часа «.

И възниква въпросът, кой предупреди Хитлер, който не се канеше да закача Норвегия за това, че съюзниците се канят да я превземат. Нашите историци се стараят да се отърват от този въпрос така: « През декември Хитлер от дипломатически канали три пъти получи предупреждение за това, че Великобритания се готви за дебаркиране не само в Норвегия, но и за блокадата на шведските мини с желязна руда ». А британските историци се опитват да отклонят зрителите дори от догадката, кой може да бъде този предател. « Англо- френските войски вече се намираха в морето, когато германските сили започнаха изпълнението на блестящо замисления и крайно рискован план по превземането на стратегическите пунктове по крайбрежието на Норвегия». Споменавайки само за френско- британските войски, англичаните крият факта, че в десанта трябваше да участва и една полска бригада, тоест шляхтата на Сикорски знаеше за този план. И тя го издаде на германците. Правителството на Сикорски, както днес е прието да се говори, бе от мъдри политици, те не слагаха яйцата в един кош. Хитлер окупира Полша, и ако Англия и Франция бяха сключили с него мир, кой освен Хитлер можеше пак да сложи правителството на Сикорски на врата на полския народ. И като извършиха това гнусно предателство, направило Втората световна война много по-кървава, поляците се хванаха на германската въдичка. Сега германците със заплахата от разобличаване караха поляците да вършат това, което германците заповядат.

ДА СЕ УДАВИ ПРЕДАТЕЛЯ!

Могат да ми кажат, че това е гола логика, а факти за това, че поляците предадоха англичаните в норвежката операция няма. Не, има и факти. Ето, че Млечин ви съобщи: « Германците правиха всичко, за да им повярват. Райхсфюрерът от СС, Хайнрих Химлер, предложи да поканят в Катин Сикорски с негови експерти при необходимите гаранции за безопасност». У зрителите на Млечин трябва да се появи впечатление, че Химлер с пропагандистки цели, на ужким, по радиото и чрез вестниците поканил Сикорски. Това е нечувано, главата на воюващата държава да прибягва до противника, за да навреди на своя народ и своите съюзници. И все пак това не бе пропагандистки ход на Химлер. Той съвсем сериозно имаше предвид да покани Сикорски и на 22-ри април 1943 година той писа до министъра на външните работи, Рибентроп, една строго секретна бележка: « По делото в Катинската гора ме преследва мисълта, дали няма да поставим поляците в ужасно положение, ако поканим през Испания господин Сикорски да лети в Катин, като му предоставим гаранции за безопасност с подбрани от него съпровождащи, той лично да се увери във фактите. Това е само моя мисъл, която може би не може да се осъществи. Обаче ми се иска да я споделя с теб». (край на цитата). Забележете, Химлер нито за минута не се съмнява, че Сикорски е предател и ще пристигне в Германия по заповед от Берлин, но въпросът е само в това, ще съумее ли да избяга от англичаните в Испания.

Не по-малко забележителен е и отговорът на Рибентроп, даден от него след 4 дни, цитирам: « Признавам, че тази мисъл от пропагандистка гледна точка отначало изглежда съблазнителна, обаче съществува основна постановка относно трактовката на полския проблем, която прави невъзможен за нас всеки контакт с главата на полското емигрантско правителство, при това тя е толкова съществена, че не може да бъде пренебрегната в полза на възможно много привлекателната в настоящото време пропагандистка акция». (край на цитата). Обърнете внимание, че и Рибентроп няма съмнения, че предателят Сикорски ще пристигне, но по нареждане на Хитлер понастоящем Сикорски не трябва да бъде компрометиран. Той ще е нужен още за по-съществени работи. Тази наредба на Хитлер бе за 26-ти април, а вече на 6-ти май съюзниците обкръжиха итало- германските войски в Тунис и на 12-ти май те се предадоха, в това число около 100 000 германци. След това въпросът за консолидиране на Европа около Германия стана за германците особено остър. И дезертьорството на Сикорски би произвело огромно впечатление върху Европа. Но, за да може Сикорски с британски опознавателни знаци да долети от Испания до Германия, и да не бъде свален от германските изтребители, отговорността за този полет трябваше да се възложи на щаба на командващия на германската авиация Херман Гьоринг. А в неговия щаб служеше много информиран британски разузнавач, благодарение на когото, в частност, англичаните съумяха да потопят германския линеен кораб « Бисмарк». Мисля, че тъкмо този разузнавач е съобщил на англичаните за намеренията на Сикорски, и те са инструктирали за това пилота на самолета на Сикорски.

Само според версията на малограмотния Млечин може на аеродрума да се блокират кормилата на самолета, и то така, че екипажът да не го забележи. Това, че самолетът излетя, че не бе претоварен и двигателят работеше, означава, че сам от само себе си не можеше да падне. По-скоро, когато след излитането пилотите получиха заповед от Сикорски да летят не в Лондон, а в Мадрид, те насочиха самолета към морето, а самите, преди машината да се потопи във водата, успяха да изскочат от кабината, благополучно удавяйки Сикорски. Само поради това англичаните държат в тайна до ден днешен обстоятелствата по гибелта на Сикорски. В британското разузнаване учат, че ако забележиш зад гърба си за втори път един и същи човек, това може да е все още случайност, но ако го забележиш за трети път, то няма никакви случайности. Тебе те проследяват. Англичаните толкова пъти са виждали Сикорски зад гърба на Хитлер, че вече нямаше съмнения, и те разбира се трябваше да екзекутират Сикорски, както са екзекутирали предателите, но в хода на войната това бе невъзможно. Наложи се той да бъде удавен. Тази война бе кървава, загиваха войници от всички страни и тяхната гибел лягаше върху плещите и съвестта на ръководителите на държавите. По тази причина Сикорски би могъл да бъде удавен и от Рузвелт, без съмнение не би отминал случая и Сталин, но най-много основания да удави предателя имаше Чърчил. Макар, че заради точността трябва да кажем, че и французите имаха не по-малко основания за това.

Още три минути.

БЕЗОТГОВОРНОСТТА НА ВЛАСТТА

Този филм е направен по поръчка на Армията на Народната воля. Искам да кажа две думи за нея. Армията се формира понастоящем от доброволци наброяващи вече 50 000 души. Когато се завърши формирането, бойците ще съберат два милиона подписи, необходими за провеждане на референдум, и ние ще поставим за утвърждаване от целия народ един закон. Съгласно този закон на всички поредни избори всеки избирател ще изнесе личната си присъда за онзи Президент и депутатите от Държавната дума, чиито пълномощия са изтекли. Ако мнозинството избиратели сметне, че властта е достойна за поощряване, сменящите се президент и депутатите ще бъдат поощрени, но ако мнозинството избиратели сметне, че властта е достойна за наказание, то сменящият се президент и всички депутати от Държавната дума ще бъдат затворени за такъв срок, за какъвто са били на власт. Защото всичко, което става у нас, и доброто, и лошото, се върши или от Държавната дума и от Президента, или с тяхното съгласие. Защо се върши това зло? Защото депутатите от Държавната дума и президентът по никакъв начин не отговарят за последствията от своето управление. А защо не отговарят? Защо ние отговаряме с парите си и свободата си не само за престъпленията в нашата работа, но и просто за лоша работа, а те – не ? Ние ги избираме, те живеят за наша сметка, а после – с нашите камъни – по нашата глава? Не сме ли глупаци при това положение? Този закон няма да е мъст, а прост и конкретен начин да не се допускат във властта безотговорни мръсници, които вече развалиха и унищожиха Съветския Съюз, а сега развалят и унищожават и Русия. Възниква въпросът. Ако ние искаме по законен ред само да проведем референдум, защо сме армия, а не партия? Първо, ние самите не искаме властта. Нашата задача е – да дадем реалната власт на нашия народ, да дадем властта на всеки гражданин на Русия, независимо от неговите политически убеждения. Второ, ние имаме основания да предполагаме, че днешната власт се опива от своята безнаказаност и може със сила да възпрепятства народа да изрази своята воля на този референдум. Тогава ние няма да пожалим нито своята, нито, още повече, мръсната кръв на онези, които ще ни попречат.

Затова сме Армия на народната воля.

Ние ще пробием тази стена, ако ти бъдеш с нас!

Трета серия

(Песен от Висоцки: « Благородната наша ненавист в сърцето живее заедно с любовта… ).

ОТ АВТОРА:

През 1941 година германците разстреляха около 15 000 полски офицери и полицаи в Катинската гора около Смоленск, а обвиниха в това СССР. През перестройката « Катинското дело» бе допълнително фалшифицирано и използвано за разпускане на Варшавския Договор и влизането на Полша в НАТО. Понастоящем Прокуратурата на Русия и Президентът на Русия без всякакъв съд и разглеждане на същината на делото признават вината на Русия, правоприемницата на СССР, за този разстрел, а в Полша вече се събра компания от 800 000 души близки и роднини на онези разстреляни офицери и Полша изисква от Русия пари, за да ги утешат. Назовава се сума от 4 млрд. долара. Тъй като Президентът и Прокуратурата, без да имат и най-малкото право на това, вече признаха вината на Русия, на депутатите от Държавната дума остава само да съберат данъци от всеки избирател по 40 долара, за да утешат поляците в тяхната безутешна мъка. Но преди Държавната дума да го направи, аз бих помолил депутатите да се запознаят със същината на работата. Още преди две години съм написал за това книга « Антируската подлост», но тъй като днес има малко грамотни, особено сред тези, към които е адресирана тази книга, бях принуден да направя и този филм.

За да не приличам на подлеците, фабрикували « Катинското дело», тоест да не тропам само на една врата, в своя филм аз давам и аргументите на фалшификаторите, а именно, аз внесох изцяло в своята работа филма на Леонид Млечин « Катинското дело» от цикъла на телевизионното предаване « Специална папка». Но аз подредих неговия сюжет и по време, и по теми. Филмът се състои от три серии, трае повече от три часа. Като отчитам заетостта на депутатите, бих ги посъветвал те веднага да гледат третата серия, за да разберат състоянието на делото днес. А след това, ако делото ги заинтересува и те поискат да се запознаят с « Катинското дело» в неговите исторически детайли, нека видят и първите две серии.

ПО ПОРЪЧКА НА АРМИЯТА НА НАРОДНАТА ВОЛЯ.

Полева киностудия « ДУЕЛ»

И « САМОДЕЛ»

Представят

« Л. МЛЕЧИН И …» НАЙ-ГНУСНИТЕ ОТ ГНУСНИТЕ»

Във филма на Ю. МУХИН

« КАТИНСКАТА ПОДЛОСТ»

« ПОЛСКАТА ПОРЪЧКА»

« РАЗСЛЕДВАНЕТО» ПРЕЗ 1943 ГОДИНА

И така, ако сте разбрали същината на ставащото от първите две серии, нацистите, за да сплотят около себе си Европа в борбата със световното еврейство, от април 1943 година започнаха да приписват на евреите от Съветския Съюз убийството на разстреляните от самите германци при Смоленск полски офицери. Те го започнаха от организираното от Гьобелс пропагандистко шоу с гръмкото наименование « Международна лекарска комисия разследва « КАТИНСКОТО ДЕЛО». Млечин разказва за това така:

Сюжет от филма на Л. Млечин:

« В Катин бе събрана Международна комисия от известни европейски съдебни медици и криминалисти. Дойдоха и представителите на полския « Червен кръст». Изследването на труповете, а бяха открити около 4 хиляди тела, доказа, че времето на смъртта им е пролетта на 1940-та. В гробовете намериха документите на разстреляните и дори дневниците, които полските офицери водеха до последните дни на живота си ».

Млечин забравя да ни каже, че поради това, че Международният « Червен кръст» прати и германците, и поляците по дяволите, а «известните представители» за медицинската експертиза бяха събирани от окупираните от Германия, или васални (зависими) страни, и то съвсем не случайно. Ведомството на Рибентроп даде заповед « Всички, които посещават Катин, трябва да бъдат настроени (цитирам) « антиболшевистки или антисемитски». (край на цитата)». Германците канеха много ласкаво. Чешкият съдебен медицински експерт Гаек писа, че когато той се опитал да се откаже, позовавайки се на болест, на него ненатрапчиво му обяснили, че ако не отиде в Катин, ще отиде в концлагер. Гьобелс, както вече казах, нито за секунда не изпускаше « Катинското дело» из-под личния си контрол и заповядваше (цитирам): « Някои наши хора трябва да са там по-рано, за да не се натъкнат при разкопки на неща, които не съответстват на нашата линия» (край на цитата). Ще обясня, за какво става реч. Германците разстреляха и заровиха поляците на поляната, където разстреляха и заровиха и нашите пленници, строили командния пункт на Хитлер около Смоленск, и евреите от Смоленск - всичко около 25 хиляди души. Цялата поляна бе осеяна от гилзите от германските патрони, в черепите на жертвите бяха заседнали германските куршуми. Нещо повече. Германците връзваха ръцете на жертвите с книжен канап, какъвто в СССР преди войната въобще не се произвеждаше. И както разбирате, обясненията, че за разстрела на полските офицери СССР е купил от Германия пистолетите, патроните и канапа, стават само за хора, които са идиоти по рождение. Или за подлеци. Но на тях трябваше да им платят поне с полски злоти.

И това не е всичко. Телата на поляците почти не бяха разложени. По степента на разлагането на труповете никак не можеше да се направи изводът, че те са били в гроба в продължение на три години. Затова германците предварително разкопаха около 5 000 трупа и ги претърсиха, като иззеха документите с датите, по-късни от май 1940 година, а след това пак ги заровиха, и наново започнаха да ги разкопават вече в присъствието на членовете на «комисията». И предложиха на съдебните медицински експерти да направят изводи не съгласно техните професионални знания, а съгласно факта за отсъствието на документи у труповете с дата, по-късна от май 1940 година. Тази « Международна комисия» бе председателствана от германския лекар Бутц, който състави и акта. Той даде на членовете на «комисията» да изследват 9 трупа, но не рискува да даде на членовете на «комисията» да подпишат акт в Катин в присъствието на журналисти и всякакви представители. На «комисията» бе обявено, че ще подпишат акт в Берлин. Качиха ги на самолет, но самолетът извърши кацане на някакво летище в тъмна гора и тук Бутц показа на членовете на «комисията», къде трябва да се подпишат. Членовете на «комисията» разбраха, че ако те не подпишат, телата им ще бъдат заровени до телата на поляците. Трябва ли да се учудваме, че всички членове на «комисията» след войната открито се отказаха от своето заключение, извършено през 1943 година. Унгарският лекар Орсас се отказа през 1947 година, когато живееше в американската окупационна зона в Германия. А САЩ през това време вече водеше «студената война» срещу СССР, и вече не германците, а руснаците биваха обвинявани за убийството на поляците.

Още един момент. На Ялтенската среща съюзниците предупредиха германците, че ще бъдат намерени и жестоко наказани онези от тях, които са извършили престъпления против човечеството. По този начин всички доказателства, събрани от германците в Катин, всички показания на свидетелите, които бяха накарани от Гестапо да потвърдят германската версия, бяха доказателства за невиновността на германците в «Катинското дело». Но, преди да напуснат Смоленск, германците разстреляха всички свои свидетели, които не успяха да се скрият, а преди капитулацията на Германия изгориха всички материални улики по «Катинското дело» и убиха председателя на «комисията», Бутц. Можете ли да повярвате в това, че заподозреният унищожава доказателствата за своята невиновност? Не! Е, значи, вие не можете да станете журналист в руската телевизия.

РАССЛЕДВАНЕ ПРЕЗ 1944 ГОДИНА

КИНОДОКУМЕНТИ ЗА ЧУДОВИЩНИ ЗЛОДЕЯНИЯ, ИЗВЪРШЕНИ

ОТ ХИТЛЕРИСТКИТЕ ГЛАВОРЕЗИ НАД ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ

ПОЛСКИ ОФИЦЕРИ В КАТИНСКАТА ГОРА

Снимки от кинооператора А. Левитан.

ПРОДУКЦИЯ

НА ЦЕНТРАЛНАТА СТУДИЯ

НА КИНОХРОНИКАТА

А сега да чуем и да видим, какво още ще ни излъже Леонид Млечин за разследването по « Катинското дело» през 1944 година:

Сюжет от филма на Л. Млечин:

« В отговор на германската кампания около Катин в Съветския Съюз бе създадена комисия с председател академик Николай Нилович Бурденко, главен хирург на Червената Армия и първи президент на Академията на медицинските науки на СССР. След освобождаването на Смоленск комисията представи заключение, че това е германска провокация, в действителност поляците са разстреляни от самите германци. Единствено доказателство на комисията на Бурденко бе това, че всички разстреляни бяха убити от оръжие с германски произход. «

Млечин лъже, но няма как да го избегне: все трябва да съобщи нещо за комисията, която действително разследваше това дело. Работата на комисията на Бурденко през зимата на 1944 година бе отразявана от не по-малко от дузина чуждестранни кореспонденти. Един от тях, кореспондентът на английската «Сънди таймс» и радиостанция ВВС, Александър Верт, съвсем не приятел на СССР, 20 години след войната написа книгата « Русия във войната». И в нея той дори упреква съветското правителство тъкмо за това, че комисията на Бурденко не използва като реален довод германското оръжие на убийството. Цитирам Верт: «Фактът, който, според неговия дневник, силно безпокоеше Гьобелс» (край на цитата). Така че от какви доказателства, събрани от комисията на Бурденко, иска да отвлече своя зрител Млечин с информацията за германското оръжие? Работата е там, че германците разстреляха поляците не просто в зоната за почивка около Смоленск, а направо върху поляната, където не само през 1940, но и през 1941 година се разполагаше пионерският лагер от смоленската областна застрахователна каса. Можете ли да си представите, тайният разстрел и погребването на не по-малко от 15 000 души между палатките на пионерския лагер? Нататък. Съветските съдебни медицински експерти показаха на кореспондентите, което предизвика у тях, както и у Верт, естествено отвращение, че по степента на разлагане дори на вътрешните органи труповете не са могли да стоят в гроба цели три години. По- нататък. Германците се позоваваха на това, че в джобовете на труповете на полските офицери уж не е имало документи с дати, по-късни от май 1940 година. А комисията на Бурденко разкопа гробовете, недокоснати от германците през 1943 година и намери и показа на кореспондентите документи дори с дата от 1941 година. Ето тези документи Млечин се опитва да представи като уж намерени от германците. Сравнете вече показаните епизоди от филма на Млечин с това, как са озвучени същите кадри в съветския документален филм от онези години, от който Млечин е взел картината.

ЧУЖДЕСТРАННИТЕ КОРЕСПОНДЕНТИ СЕ ЗАПОЗНАХА С ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, НАМЕРЕНИ В ОБЛЕКЛОТО НА НЯКОИ ТРУПОВЕ

Повторение от филма на Млечин:

« В гробовете са намерени документи на разстреляните и дори дневници, които полските офицери са водили до последните дни на живота си».

Сюжет от филма « Трагедията в Катинската гора»:

« Намерената върху труп №53 неизпратена картичка, адресирана до Варшава, ул. Богателя 15, апартамент 47, за Ирена Кучинска, е написана на полски език от военнопленника, полски офицер Станислав Кучински, от лагер ОН№1 с дата 20 юни 1941 година. Бележка, намерена върху труп №74 принадлежи на полския офицер Вронски, с дата септември 1941 година. Важен документ: бележник със собственоръчни записи на бившия кмет на Смоленск, предателя Меншагин. Сред тези записи, отнасящи се към есента на 1941 година, се споменават някои мерки, предприети от германците спрямо полските военнопленници».

И после комисията на Бурденко, в присъствието на чуждестранните кореспонденти, разпита свидетели, които бяха 95 души. Ето няколко епизода от филма « Трагедията в Катинската гора» :

« Мен ме извикаха в Гестапо, за да им дам показания, че полските офицери са били разстреляни през 1940 година от руските агенти, аз работех там и видях, как пристигат вагоните с полски военнопленници. Аз отказах да дам такива фалшиви показания, предвид на това, че на това място се намираше почивен дом и в него се намираха почиващи. Населението, което живееше там, ходеше за гъби и боровинки, а през зимата там събираха дърва. Никой не бе чул за разстрела на полските офицери. Тогава офицерът ме удари с камшик, защото това, което казвах, не бе нужно. Той нареди да ме сложат върху леглото и започнаха да ме налагат с ремъци. Биха ме дълго. След това заповядаха да стана и да подпиша онова показание. Аз пак отказах. Не мога да подписвам лъжливи показания, защото знам твърде добре, че никакви разстрели тук не е имало. Офицерът заповяда пак да ме сложат на миндера и започна наново да ме бие. После той взе револвер от масата и каза, че ще ме застреля, ако не подпиша това показание. Пак ме сложиха на миндера и продължиха да ме бият. Загубил съм съзнание. После се наложи да подпиша това лъжливо показание».

« Работих на вилата в Кози хълмове, гладех бельото. Подофицерът Роде ме остави да изпълнявам тази работа. Неочаквано дойде един войник и каза: «Отивай си в къщи». Аз казах: «Та нали не съм свършила работата?». А той казва: «Това е разпореждане на подофицера – да си отиваш в къщи». Тръгнах си. Той ме изпроводи до шосето и си замина. Тръгнах по шосето, обърнах се и видях, че водят група военнопленници поляци - към 30 души. После видях и германските конвои. Върнах се, скрих се в храста и след 20-30 минути чух, че откъм вилата се донасят такива изстрели, които вече ми бяха познати. Бях ги чувала, когато във вилата идваха коли».

«Първо ме разпитаха есента през 1942 година. Заведоха ме в една стая – тук имаше преводач, а от другата страна – офицер. И той каза: «Разкажи, как през 1940 година болшевиките унищожаваха полските офицери.» Аз отговорих, че не съм го видял и нищо не знам. Но те настояха: «Ако разкажеш това, ще бъдеш важен човек за нас и ще те наградим, и ще те закараме в къщи. Но ако не кажеш, ще получиш смъртна присъда и ще те закараме там, където са разстреляните поляци, ще те разпънем върху бора и ще ти изкараме жилите. И ще те присъединим към тях. Ще ти показваме, сега ще признаеш всичко». Влязоха две момчета, сложиха ме на масата и четиримата почнаха да ме бият с германски палки с камшици. Така ме пребиха, че не можах да стана. Викат: «Ставай, обличай се, инак пак ще те сложим на масата». Аз се облякох и мислех, че ще ме водят в затвора. А те пак почнаха да ме карат да призная, как болшевиките са унищожавали полските офицери. Аз пак казах, че не знам нищо. Викат: Щом не знаеш, ето ти! Офицерът откъсна от бележника лист и пише на немски, аз откъде да знам, какво, не съм много грамотен. А той ме кара със сила да се подпиша. И аз подписах».

« Свидетел Василевски, какво ви съобщи Меншагин за съдбата на вашето ходатайство по повод освобождаване от концлагер на един съветски военнопленник?».

« Меншагин ми отговори, че ходатайството за освобождаване на съветския военнопленник е отклонено от коменданта фон Шведт. Относно облекчаването на режима в лагера за руски военнопленници съобщи, че от Берлин има определена директива, че за военнопленниците трябва да има най-строг режим. На недоумяващия въпрос към Меншагин, кое може да е по-строго от съществуващия режим, Меншагин отклони отговора и тихо каза: «Може да има, руснаците поне ще умират сами, а относно поляците има разпореждане от Берлин да бъдат ликвидирани». Когато възкликнах: «Как да се ликвидират? Как трябва да се разбира това?» , Меншагин отговори : »В най-пряк смисъл на думата. Има директива от Берлин да бъдат разстреляни военнопленниците поляци». След две седмици на въпроса за съдбата на военнопленниците поляци, Меншагин помълча и тихо каза: «Въпросът с поляците вече е разрешен. Те са разстреляни, както съобщи фон Шведт, някъде в района на Смоленск».

Да направим изводите. През военните години в Смоленск имаше две комисии по «Катинското дело»: германска и съветска, които направиха абсолютно противоположни изводи. След това самите германци убиха председателя на тяхната комисия, всички техни свидетели, които не успяха да се скрият, както тези двамата, които сте чули. И унищожиха всички документи и доказателства, които притежаваха. В съветската комисия всички документи са запазени, всички 95 свидетели са живи или са умрели от естествена смърт, никой от тях дори не беше арестуван. Всички експерти от германската комисия след войната се отказаха от своите подписи, а онези кореспонденти, които осветляваха работата на комисията на Бурденко никога не се отказаха от своите репортажи. А това не е било лесно за СССР. Сред журналистите в Катин беше и дъщерята на американския посланик в СССР, Хариман. И все пак пропагандистът Млечин, както умее, но много старателно, отработва «полската поръчка».

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПОРЪЧКАТА ОТ ПРОПАГАНДИСТА.

Сюжет от филма на Л. Млечин:

« На Запад не повярваха на комисията на Бурденко. Но Русия бе съюзник в борбата с Хитлер, затова просто си затвориха очите за престъплението в Катинската гора. На 4-ти май 1943 година министърът на външните работи на Англия, Антони Идън, се изказа в парламента: «Нацистките убийци на стотици в нищо не виновни поляци и руснаци цинично използват факта за масовото изтребване на хора с цел да взривят единството на съюзниците». Президентът на Съединените щати Франклин Рузвелт заповяда на своето правителство да мълчи, за да не излага престижа на съюзническата държава по време на войната. В Нюрнберг, където след войната бяха съдени главните нацистки престъпници, по искането на съветската делегация тази тема не бе повдигната.»

Тук, поради неговата малограмотност, Млечин подведе поляците. На тях им бе нужно Млечин да каже, че убийството на полските офицери в Катин не беше включено в присъдата над главните нацистки престъпници, а горкият Млечин по навик излая срещу някаква си съветска делегация.

Сюжет от филма на Л. Млечин:

« Но поляците не забравиха за Катин и Москва знаеше това. Първият, у когото възникна безпокойство по отношение на Катин, бе Хрущов. Навремето той не е подписвал решението на Политбюро за разстрела на полските офицери и представителите на полската интелигенция, но е бил участник в много събития. След смъртта на Сталин, и особено след ХХ конгрес, когато бе разказано за престъпленията му, в Полша пак започнаха разговори за това, че е време да се научи истината за Катин. В Полша ставаха бързи промени, реабилитиран и възстановен в партията бе Владислав Гомулка, който през сталинските времена беше обвинен в дясно националистически уклон и затворен. За Хрущов кандидатурата на Гомулка не беше изгодна. Никита Сергеевич покани целия състав на Политбюро на ПОРП в Москва за да решат заедно, кой ще бъде начело на партията. Поляците не пожелаха да дойдат. На 18-ти октомври 1956 година по заповед на министъра на отбраната, маршал Жуков, съветските войски, намиращи се на територията на Полша и Балтийският флот бяха приведени в бойна готовност. Съветският посланик във Варшава Пантелеймон Пономаренко извести полското ръководство, че във Варшава спешно пристига Хрущов и помоли да се отложи Пленумът на ЦК. Тогава поляците спешно събраха Пленум и въведоха Гомулка в състава на ЦК. През деня пристигнаха два самолета от Москва, в единия бяха Молотов, Микоян и Каганович, а в другия – Хрущов.

Никита Сергеевич бе страшно недоволен и направо на летището започна да чете на поляците конско за непослушание, но се натъкна на твърдата съпротива на поляците. Секретарят на ЦК, Охаб, му отговори: «В полската столица ние сме домакините и няма да отменим Пленума. Много години съм лежал в затвора и с нищо не мога да бъда уплашен. Ние правим това, което смятаме за правилно, но не правим нищо, което би заплашвало интересите на Съветския Съюз». Като погледна Гомулка, Хрущов попита: « А това кой е?». Онзи абсолютно спокойно отговори: «Аз съм Гомулка, когото Вие три години държахте в затвора». Цяла нощ съветските и полските ръководители изясняваха отношенията си. Хрущов се караше на поляците поради това, че не се съветват с Москва. Поляците отстояваха своето право сами да решават, кой ще е ръководител на тяхната страна. Молотов също взе думата, но Гомулка го прекъсна: «А Вие, другарю Молотов, по-добре да замълчите. Полският народ помни как през 1939 година Вие с удоволствие казахте, че полската държава, уродливо дете на Версайската система, престана да съществува».

Маршал Конев получи от Москва заповед да придвижи съветските поделения към Варшава. Някои от членовете на полския ЦК не нощуваха в къщи, опасявайки се от арести. Но полските генерали, особено от вътрешните войски, където имаше малко съветски съветници, предупредиха, че ще посрещнат съветските войници с огън. Хрущов видя, че по-добре да не се намесва. Владислав Гомулка бе избран за първи секретар на ЦК на ПОРП въпреки волята на Москва. Маршал Рокосовски, когото Сталин през 1949 година изпрати да служи в братска Полша като министър на отбраната, бе изведен от Политбюро на ПОРП и загуби поста си на министър. Той се върна в Москва с горчивите думи: « В Русия мен винаги ме смятаха за поляк, а в Полша се оказах руснак». Но Хрущов бързо се сприятели с Гомулка. По време на едно от посещенията на Гомулка в Москва той добре си поседя на маса с Хрущов, после заедно трябваше да се изкажат на митинга за съветско-полското приятелство. Хрущов неочаквано предложи да се каже истината за Катин и Гомулка като че ли отказа. «Това е прекалено трагично събитие за нас, за да говорим за това на митинга. А имате ли документи? Готови ли сте да отговорите на въпросите на семействата? Къде са телата на останалите поляци? Не, не от митинга трябва да се започва». Хрущов бе човек на настроението, импулсивен, и в такива минути бе способен на много. Но когато Гомулка следващия път поведе разговор за Катин, Хрущов вече отказа да се връщат към тази тема. «Вие искахте да видите документите, няма документи. Трябваше просто да кажем на народа истината, това предлагах.»

Документи имаше. И Хрущов знаеше това».

Като изгради планина от басни за Гомулка и Хрущов, прибавяйки тук неизвестно защо и маршалите, Млечин искаше бързичко да премине към фалшивите документи, които демократически майстори, добрали се до историческите архиви измайсториха през 1992 година. Смятам, че е още раничко, би трябвало отначало да поговорим за тези братя на Леонид Млечин по ум, съвест и чест.

СПОСОБНИ НА ВСИЧКО

Ще пропусна периода, когато в началото на перестройката в съветските архиви, вече препарирани от такива като Волкогонов, започнаха да работят поощрени от полското посолство демократическите «интелектуалци» от Академията на науките. Ще започна от април 1990 година. Тогава бащата на съветската демокрация и лицето, приближено до Маргарет Татчер, Михаил Горбачов, обяви, че пленените полски офицери са били разстреляни не от германците, а от руснаците. Не мина и половин година, и на този випускник на юридическия факултет на Московския университет беше обяснено, че виновността може да установява не президентът, а съдът, а преди съдебното дело не е грях да се проведе и следствие. В резултат на това през септември на същата 1990 година Горбачов възложи на Генералната прокуратура, тогава още прокуратура на СССР, да започне съответното следствие. Ще се изненадате, но в онези години в Генералната прокуратура още имаше честни сътрудници. Те разбира се отказаха да фалшифицират «Катинското дело» в угода на Горбачов. И следствието бе възложено на най-способните сътрудници на Главната военна прокуратура, има се предвид, способни на всичко. Работата се оказа проста за фалшифициране. В архивите бяха запазени хиляди документи, от които следваше, че през пролетта на 1940 година делата на полските военнопленници и полицаи са били гледани от Специалното съвещание към НКВД, както вече ви казах, останалия на болшевиките от Руската империя специфичен репресивен орган. Затова остана само едно – да се унищожат запазените в архивите присъди на Специалното съвещание по полските пленници, от които следваше, че поляците са били осъдени на пребиваване в лагерите на ГУЛАГ със срокове от 3 до 8 години и след това да се твърди, че Специалното съвещание е осъдило полските офицери на разстрел. И Главната военна прокуратура тръгна по този лек път. Но имаше и трудност – поляците. От една страна, те като че ли разсъждаваха разумно – който плаща за музиката, той и танцува момичето, и затова те поеха върху себе си ръководството по фалшификацията. От друга страна, те, със своя манталитет, не можаха да разберат много неща от нашия живот, а също така, бяха създали вече много лъжи във връзка с «Катинското дело» и сега изискваха Генералната прокуратура да не се отклонява от техните стари лъжи.

Ще обясня за какво става реч. През 1943 година, преди пристигането в Катин на тяхната комисия, германците успяха да разкопаят, да претърсят джобовете и отново да заровят само около 5 000 трупове от 12 000 разстреляни от тях поляци. И затова те тогава дадоха на своята комисия да разкопаят за опознаване малко повече от 4 000 хиляди подготвени за ексхумация тела. След това работите привършиха. А комисията на Бурденко започна да разкопава непипнати от германците гробове, във връзка с което тя намери в джобовете на облеклата на труповете документите с датите от 1941 година. За да се дискредитират изводите на комисията на Бурденко, поляците още от 1944 година твърдяха, че през 1943 година германците са изкопали всички тела. И не се знае откъде Бурденко бил докарал нови трупове в Катин. И през 1990-те години поляците искаха от следствието, то да фалшифицира делото така, сякаш някъде в СССР има още гробове на останалите 8 или 10 хиляди поляци. Но даже и това не бе всичко. За нас, руснаците, няма тайни в руските думи, например, в думите «Да се изпрати на разположение». Ние разбираме, че ако някой човек е изпратен на разположение, например в Министерството на отбраната, той няма задължително ще служи в Москва, в сградата на Министерството на отбраната. Напълно възможно е службата му да бъде в Далечния Изток. Ако обвиняемият е изпратен на разположение на съда, ще го заселят не в кабинета на съдията, а в затвора и следствения изолатор. Обаче поляците не разбират това. И тъй като в архивите са намерени много документи, в които се говори, че полските офицери - военнопленници от лагерите за военнопленници, са изпратени на разположение на Управлението на Народния комисариат на вътрешните работи на Харковската и Калининската области, поляците започнаха да искат Генералната прокуратура да фалшифицира делата така, сякаш всички поляци от лагерите за военнопленници, са закарани в административните сгради на тези Управления, намиращи се в центъра на Харков и Калинин, там тайно са разстреляни, а труповете погребани около тези градове. Но с тази полска поръчка Генералната прокуратура се справи само отчасти.

Най-простото нещо за Генералната прокуратура беше да намери изкуфяли и сащисани от самотата старци, които да се зарадват, че има с кого да си поприказват, и охотно да съобщят на следователите това, което трябва. Да, въпреки наличието във всяка област на затвори с килии за разстрел, въпреки множеството тихи местенца на Север и зад Урал, пленените поляци са били разстрелвани в мазетата на административните сгради на НКВД в центровете на градовете Калинин, Харков и Смоленск по триста души за нощ. Помоли такива старци да свидетелстват, че поляците са разстрелвани направо в Кремъл в кабинета на Сталин и те, вероятно, и за това биха свидетелствали с всички подробности.

Сюжет от филма « Правдата и болката за Катин»:

« В нашия град сверяваха по списък - съвпадат ли имената, после им слагаха белезници и ги откарваха, а после ги разстрелваха».

Но такива показания трябва да се потвърдят със следствения експеримент, тоест в сградата на НКВД трябва да се въведат 300 души, да се опитат да ги поберат там и да имитират разстрел. Ето вижте. Как през 1995 година следователите на Главната военна прокуратура се опитват да проведат този експеримент в Твер, в бившата сграда на НКВД на Калининска област.

Сюжет от филма «Правдата и болката за Катин»:

«Първата партида затворници, доставени в това мазе, по тази стълба, бяха 300 души. Даже опитните палачи от НКВД не успяха да завършат своята работа през кратката пролетна нощ. А такива неща те се стараеха да вършат тъкмо нощем, по-далеч от човешките очи. Следващите дни докарваха вече по 250 души. «Веднъж дойде момчето».

Стоп, стоп, стоп! Защо това мазе не е дори осветено? И защо отвлякохте вниманието веднага към момчето? В това ли кътче с две стаички ставаше всичко? В едната стаичка държаха триста мъже, а в другата ги разстрелваха? Защо не показахте, каква площ имат тези стаички и дали там ще се поберат поне 10 души? « 300 ще се поберат!» - уверява Главната военна прокуратура на Русия и предявява на поляците поредния «надежден» свидетел».

Как е станало това. Кинофилмът « КАТИНСКОТО ДЕЛО», 1991 година:

«А оттам ли стреляха, разкажете, как беше?» «Те вървяха по верига, по верига. Влизаха така, с вещите си, тук слагаха вещите. Като минат тези, идва следващата кола, така - една подир друга. «А направо тук, в стаята ли стреляха?» « Тук, тук всичко беше. Тук имаше транспортьор – и така ги изнасяше навън към камиона«. «На транспортьор ли товареха труповете? И после на колата ли?». «Да, и после на колата».

Ето, вижте, оказва се в административните сгради на НКВД не е имало мазета, а е имало само партерни етажи, и оказва се в тази стаичка в партерния етаж злобният НКВД вкарва още и транспортьор – показвам го на онези, които не си представят какво е това. Но дядото продължава своите «правдиви» показания: « А там кадри…». «И много трупове ли имаше в колите?«. «По 150 – 200 души. А понякога по-малко.» «По-малко? «.

« Благодарение на този «правдив» свидетел прокурорите извършиха ценно научно откритие от областта на биологията на полската шляхта. Ако на 3-тонния камион бяха товарили по 150-300 офицери, средно един офицер е тежал 15-20 кг, което съответства на теглото на един пораснал пуяк. И това свойство, според показанията на други «правдиви» свидетели, придаваше на полската шляхта такава изключителна храброст и виталност, които и в Холивуд не са способни да измислят.

Сюжет от филма « Правдата и болката за Катин»:

«Според разказите на свидетелите, един от затворниците, поляк, след разстрела останал по чудо жив. През нощта той се промъкнал в оръжейната стая и сутринта открил огън по своите палачи. Някого уби, - казва Левченко, - други рани. Три дни продължаваше боят. Опитаха се да го залеят с вода, не успяха. После все пак го отровиха с газ«.

Ето колко чудесни открития ни приготвиха следователите от Генералната прокуратура. Между другото, те през 1991 година разпитаха и тази жена. И тя им каза същото, което и пред комисията на Бурденко през 1944 година, че е виждала полските офицери, които германците през 1941 година водеха на разстрел в Катинската гора. Но нейните показания вие няма да видите и чуете, тъй като от 1989 година по нашата телевизия вървят само онези филми и предавания, в които без всякакво съдебно разследване безапелационно се твърди, че полските офицери са убити през 1940 година, и са убити от руснаците. Могат да ми кажат, че Генералната прокуратура на Русия и нейното подразделение – Главната военна прокуратура нямат нищо общо, че това са филми и отговорността за тях носят авторите. Но обърнете внимание, че в тези филми бяха използвани срещу Русия документите и видеозаписите от разпита на свидетелите от наказателното дело, което бе водено от Главната военна прокуратура. Освен това, обърнете внимание на това, колко сътрудници от Генералната прокуратура получиха хонорари за създаване на антируския филм « Правдата и болката за Катин».

Надписи от филма « Правдата и болката за Катин »:

« КОНСУЛТАНТИ:

Генерал-лейтенант от юстицията Л. Зайка

Генерал-майор от В. Фролов

Полковник от юстицията Н. Анисимов

Полковник от юстицията А. Третецки

Подполковник от юстицията В. Граненов

Полковник от юстицията С. Радевич

Майор от юстицията С. Шаламаев

Кандидат на историческите науки П. Романов

Творческата група благодари на:

Съветника на Президента на Русия С.Б. Станкевич,

Посолството и Генералното консулство на Република Полша в Москва,

Културна асоциация « Дом полски» .

И прокурорите заслужиха тези свои хонорари. Филмите на ужасите за зверствата на проклетите «московци», заснет по материали от следственото дело, изиграха своята роля за възбуждане на ненавист у полското население към Русия, съответно Полша влезе в НАТО и на външната безопасност на Русия беше нанесена огромна вреда. Но, както се знае, няма труп, няма и убийство. А поляците жадуваха за труповете на полските офицери в Харков и Твер. И прокуратурата изпълни и тази «полска поръчка». Както разбирате, нужни бяха трупове, приличащи на онези, които германците оставиха в Катин – с отвор от куршум в черепа.

А подобни можеха да намерят само в затворническите гробища в Харков и Калинин, там, където погребваха екзекутираните престъпници. И през 1991 година Генералната прокуратура започна да разкопава затворническите гробища, търсейки черепи с куршумени отвори. А трябва да се каже, че по време на войната в затворническите гробища в Харков бяха погребвани германските военнопленници, умрели от тиф в карантинния лагер, а в затворническото гробище в Калинин – съветските войници, умрели от ранявания, в наблизо намиращата се болница. И тъй като прокуратурата знаеше, че там не можеше да се намират никакви поляци, това не беше ексхумация, това беше оскверняване на гробовете на съветските и германските воини.

Резултатите от това оскверняване са следните: В гробищата до Харков, след като ги разкопаха надлъж и нашир с екскаватор, намериха останки на 163 души, от които 62 бяха екзекутирани. До Калинин, около село Медное, намериха останки на 243 души, от които бяха екзекутирани по-малко от 20. Тоест, в близост до Харков и Калинин бяха намерени всичко на всичко около 80 черепа с куршумени отвори. И ето, въз основа на тези находки Генералната прокуратура направи извода, че близо до Харков през 1940 година са били разстреляни повече от 4 000 полски офицери, а до Калинин – 6 000 полски полицаи. За това незабавно протръбиха в Полша, което ускори влизането на Полша в НАТО.

Имам един риторичен въпрос: Ако това, което извърши Генералната прокуратура на Русия се казва разследване, то кое се нарича тогава « държавна измяна»? И така, през 1991 година в актива на Главната военна прокуратура имаше показанията на изкуфелите свидетели, които не се потвърждаваха от следствения експеримент и не можеха да издържат никаква критика в съда, и едно оскверняване на военните гробове, резултатите от което направо доказваха, че никакви поляци в Харков и Калинин не са били разстреляни. Остана едно – множество документи за това, че поляците са били осъдени от Специалното съвещание към НКВД. И на 17-ти май 1991 година Генералният прокурор на СССР, Трубин, бодро рапортува на Горбачов (цитирам): « Полските военнопленници е могло да бъдат разстреляни въз основа на решението на Специалното съвещание към НКВД на СССР в течение на април - май 1940 година чрез НКВД на три области и погребани в Катинската гора в района на село Медное и в 6-ти квартал зад парковата зона на град Харков». (край на цитата).

И сред тази всеобща антируска радост изведнъж се случи нещо страшно. Някой, за да наплаши още повече глупавите интелигенти, реши да публикува « Положение на Специалното съвещание към НКВД на СССР», а заедно с това и сам да види, какво ли можеше да върши този страшен орган на сталинските репресии. Погледнаха това « Положение» и изясниха, че Специалното съвещание имаше правото да интернира, да затваря в лагерите и дори в затвор за срок до 8 години. Но то нямаше правото да осъжда на смърт. Оценете физическото и духовно падение на сътрудниците в Генералната прокуратура. При тях вече и свидетелите показаха, че поляците са осъдени от Специалното съвещание, а се оказва, че в действителност прокурорите с това доказаха само, че НКВД на СССР не е разстрелвало полските офицери. В Полша бяха много недоволни от руската Генерална прокуратура. Но дойде и радостта: Петата колона разруши СССР и на власт в Русия дойдоха «интелектуалците» - най-добрите «умове» на демокрацията. И те храбро решиха: Щом няма доказателства за вината на Русия, трябва да се измайсторят такива доказателства. Още повече, че архивите се оказаха в техни ръце. Можеше да унищожаваш, каквото искаш и да слагаш в архивите каквито искаш фалшификати. И тези майстори изработиха петте документа. Леонид Млечин похвали тази работа на своите братя по ум, съвест и чест и с тези епизоди той завършва своя разказ:

Сюжет от филма на Л. Млечин:

« Документи имаше и Хрущов знаеше за това. По негово поръчение с това се зае председателят на КГБ Александър Шелепин. На 3 март 1959 година той донесе на Хрущов написано на ръка предложение да се унищожат отчетните дела за разстреляните полски офицери. «За съветските органи, - докладва Шелепин – те не представляват нито оперативен интерес, нито историческа ценност. Надали те могат да представляват действителен интерес за нашите полски приятели. Обратно, някаква непредвидена случайност може да доведе до разконспирирането на проведената операция с всички нежелателни за нашата държава последствия. Още повече, че за разстреляните в Катинската гора съществува официална версия. За изпълнение на възможните запитвания по линията на ЦК на КПСС или съветското правителство може да се оставят протоколите от заседанията на тройката на НКВД, която осъди посочените лица на разстрел и актовете за привеждане в изпълнение на решението на тройките. Тези документи са незначителни и може да се пазят в специална папка.». Основните документи бяха унищожени, а останалите, включително бележката на Берия за решението на Политбюро за разстрела от 5 март 1940 година и писмото от самия Шелепин се пазеха в запечатен пакет в личния сейф на завеждащия Общия отдел на ЦК на КПСС, Константин Устинович Черненко. Като получи повишението, той предаде пакета в Шести сектор на Общия отдел, който се занимаваше с архивата на Политбюро. Тези документи бяха показани на Андропов и Горбачов, когато те станаха Генерални секретари, но Горбачов даже и в апогея на перестройката твърдеше, че нищо не знае. Той връчи запечатения пакет с катинските документи на Елцин през декември 1991 година, когато стана официалното предаване на властта. И само Елцин разпореди документите да бъдат огласени.

ФИАСКО В КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД

Да започнем от последното, което каза Млечин. Още повече, че трябва да се започне от въпроса, къде намериха тези документи, откъде се взеха те? Историята на тези фалшификати трябва да се раздели на два периода: преди тяхното разглеждане в Конституционния съд на Русия и след това. Защото след фиаското в съда фалшификаторите преработиха всичко – и състава на фалшификатите, и атрибутите, и историята на тяхното появяване. Млечин ви разказа историята преди съда, която е тиражирана от този субект: Александър Яковлев, член на Политбюро на ЦК през 1991 година: «Елцин и Горбачов ме поканиха на церемонията по предаването на властта през декември 1991 година. Не знам защо, но така се получи. Аз присъствах. Неочаквано Михаил Сергеевич извади папката за Катин. Върху нея пишеше: « Да се отвори само от първото лице ». В това е цялата работа. Той стоя като пред светиня, а трябваше да я предаде на другото «първо лице ». Отвориха, и аз присъствах там. Там всичко се намери, всички документи – за разстрела, колко бяха, бележката на Шелепин – да се пази, ето така, бележката на Серов – всичко това е публикувано. Аз гледам Михаил Сергеевич, нали хиляди пъти с него бяхме говорили, и като че ли преди това нищо това го нямаше.»

Обърнете внимание на това, как професионално лъже Яковлев. Горбачов още през 1990 година обяви, че поляците са убити от руснаците. Какъв смисъл имаше той да скрива документите за това, ако бяха съществували преди? Самият Яковлев твърди, че хиляди пъти се бе обръщал към Горбачов по повод на тези документи. Защо тогава, когато ги вижда през декември 1991 година той мълчи? Защо почти след година обявиха за това, че са намерени през октомври 1992 година на заседанието на Конституционния съд, който разглеждал тъй нареченото «Дело на КПСС» . А идиотизмът на твърдението на Яковлев за това, че тези документи уж са се предавали от «първото лице» на «първото лице» беше просто осмян в този съд. Нито един Генерален секретар на КПСС, умирайки на своя пост, не знаеше кой ще бъде Генерален секретар след него. Адвокатът на процеса по «Делото на КПСС», Юрий Максимович Слободкин, споменава за това така: «Във всички нас предизвикваше много голямо недоумение заявлението на президентската страна относно това, че уж тези документи се пазеха в пакет №1 и се предаваха от единия Генерален секретар на другия. Това напомняше някакъв банален детектив, това означаваше, че умрелите Генерални секретари по някакъв начин се съживяваха и предаваха на своите приемници тези документи». След съда фалшификаторите разбраха, че Яковлев със своите лъжи само разсмива умните хора и се отказаха от неговите услуги.

Отново преработиха прословутия пакет №1 и обложката на папката с бумаги, и ако преди върху нея имаше подписи на Сталин и Андропов, то днес остана автограф на някой си Галкин, който, смятаме, ще отговаря за всичко. И бе изфабрикувана нова история на намирането на тези документи. Цитирам: «През юли 1992 година в архивата на Президента на Руската Федерация тогавашният ръководител на президентската администрация Ю.В. Петров, съветникът на Президента Д.А. Волкогонов, главният архивар Л. Г. Пехоя и директорът на архивата А. В. Коротков разглеждаха тези абсолютно секретни материали. На 24-ти септември те са отворили специален пакет №1» (край на цитата). Тъй като старият лъжец Яковлев не се кани да се отказва от своята лъжа, а и архивните лъжци настояват на своето, получава се, че този пакет №1 едновременно се е намирал в сейфа у Горбачов, и в същото време е бил хвърлен някъде в далечен ъгъл на архивата, във връзка с което го търсили десет месеца. Тази лъжа без всякакви варианти сочи фалшивостта до такава степен, че съдържанието на пакет №1 може и да не се разглежда, ако намиращите се в него документи не бяха шедьоври на идиотизма на демократическото сдружение на инвалидите на умствения труд. Това не е « черният квадрат» на Малевич, това е по-смешно.

Трябва да се каже за замисъла на фалшификаторите. Само съдът може да установи нечия вина и фалшификаторите решиха в мъглата на «Делото за КПСС» да вкарат в съда своите фалшификати. Съдът ще обвини за убийството на полските офицери КПСС, а това автоматически ще прехвърли вината на СССР и на Русия. И поляците можеха да дойдат в Москва да утешат своето нещастие с големи чували за пари. Но съдът бе открит. За да избегнат усложнения, фалшификаторите действаха внезапно. На 14-ти октомври представиха на съда фалшификатите и без дадат на адвокатите време да се запознаят с историята и същността на «Катинското дело», на 16-ти октомври започнаха пренията. Адвокат Слободкин: « Заедно с тези документи те внесоха множество документи за Чернобил, за Афганистан и вероятно разчитаха на това, че представителите на комунистическата страна просто няма да обърнат внимание върху някакви дреболии и, че ще бъдат толкова потиснати от тези документи, че няма да могат разумно да възразят срещу тях. Но все пак, ние съумяхме да поставим тези документи под сериозно съмнение». Фалшификатите бяха разпознати по два вида признаци: по делопроизводствени – тоест по външен вид, и по смислови нелепости в текста. На Конституционния съд беше достатъчен и външният вид, за да разбере, че това са фалшификати. Макар, че Юрий Максимович се опита да обърне вниманието на Конституционния съд и върху смисловия идиотизъм: « Когато започнахме да анализираме бележката на Шелепин, намерихме там въпиющи глупости, където не само бланката, върху която е изпълнен документ, но и смисловото съдържание предизвикваше недоумение. Как председателят на КГБ можеше да пише такива неща, ние не разбираме ли, че в тази тъй наречената бележка №1 единият откъс противоречи на други.»

Ще обясня за какво става въпрос: Александър Шелепин направи бърза, абсолютно комсомолско-партийна кариера и когато през 1958 година го назначиха за председател на КГБ, там не го обичаха много- много заради неговата некомпетентност и предизвиканата от нея мудност при вземането на решения. Но сътрудниците на КГБ отбелязваха, че Шелепин е безусловно умен човек. И погледнете, какво предлага този умен човек:

Сюжет от филма на Л. Млечин:

« Той донесе на Хрущов написаното на ръка предложение да се унищожат отчетните дела за разстреляните полски офицери».

Както виждате, от фалшификата следва, че уж Шелепин, с цел да се скрие убийството на пленените поляци, е предложил да се унищожат документите за това, че поляците са били у нас в плен. Но за това знаеше целият свят. А в края уж - Шелепин пише:

Кадри от филма на Млечин:

« Може да се оставят протоколите от заседанията на тройката на НКВД, която осъди посочените лица на разстрел, и актовете за привеждане в изпълнение решенията на тройките. Тези документи са незначителни и може да се съхраняват в специална папка».

Гайдар, с цел да издигне икономиката, унищожи половината промишленост в Русия, но Шелепин не беше Гайдар и не можеше да предложи такъв идиотизъм. Такива неща можеше да напише не Шелепин, а само някой съратник на Гайдар. Депутатите знаят, че големите началници сами не пишат писма, тях ги съставят и отпечатват на машина сътрудниците на апарата. Готовото писмо се носи при началника. Той подписва и после писмото в открит вид се носи в канцеларията. Там писмото се регистрира в дневника, върху писмото се поставя номера на регистрацията и датата, писмото се запечатва в плик и се изпраща. Ако получателят също е началник, писмото постъпва в неговата канцелария, там го отварят, регистрират в журнала, слагат върху писмото своя номер на регистрацията и датата на постъпването. След това го носят на адресата за прочитане. По този начин с текста на писмото може да се запознаят до десет души. Но ако писмото е много секретно, то е писано на ръка от самия началник, той сам го слага в плик и се грижи писмото в неразпечатан вид да попадне при адресата. Върху подобно писмо съответно няма бележките от канцеларията, няма изходни и входящи номера. А сега от тази гледна точка погледнете писмото, което е уж на Шелепин. То е писано на ръка, но не от Шелепин. Подписите се фалшифицират леко, но целият текст – трудно. Нещо повече – в началото му стои изходящият номер на КГБ, тоест има бележка, че е пратено през канцелария и през обичайната правителствена поща. Има и входящ номер в ЦК, тоест бележка, че е получено и разпечатано от сътрудниците в канцеларията на Хрущов, а не от самия Хрущов. Но при наличието на пишеща машина да пишеш писмо до началник на ръка, това означава пряко да оскърбиш началника. За какво би му притрябвало такова нещо на Шелепин? Глупавите фалшификатори искаха да придадат на писмото страшно секретен вид, но не им стигна ум да разберат, че в този случай то трябва да е написано лично от Шелепин, върху него не трябва да има бележки за препращането му през канцеларията. И още нещо. Шелепин преди 1959 година беше и първи секретар на ЦК на ВЛКС, и секретар на ЦК на КПСС, и член на ЦК на КПСС, и член на Президиума на ЦК на КПСС, орган, заместил Политбюро. През 1952 година той беше делегат на Х!Х партиен конгрес, преименувал партията от ВКП (б) в КПСС.

Според лъжата на фалшификаторите, решението за разстрела на поляците уж е прието от Политбюро на ЦК на ВКП (б). А вие погледнете, в писмото, уж на Шелепин, пише: «Въз основа на решението на ЦК на КПСС от 5 март 1940 година». Тоест, онзи, извинявам се, овен, който е съставял текста на този фалшификат, не е виждал разликата между ЦК и Политбюро, не е знаел, че преди 1952 година партията се казваше не КПСС, а ВКП (б). Но истинският Шелепин знаеше това, и не можеше да подпише такъв идиотизъм. Вие видяхте колко усилия положиха фалшификаторите от Главната военна прокуратура, за да докажат, че през пролетта на 1940 година военнопленниците поляци са били изведени от лагерите за военнопленници в Старобелск и Осташково на няколко стотни километра и уж разстреляни в центровете на градовете Харков и Калинин. А в писмото, уж на Шелепин, пише: «Според решението на специалната тройка на НКВД на СССР бяха разстреляни всичко на всичко 21 857 души поляци, от тях – в Катинската гора, Смоленска област – 4 421 души, в Старобелския лагер близо до Харков – 3 820 души, в Осташковския лагер, Калининска област – 6 311 души.«. Тоест, овенът, писал този текст не си представяше «Катинското дело» дори схематично и смяташе, че пленниците са били разстреляни в лагерите. Той не е знаел, че Старобелск не е близо до Харков, а е на 300 км от Харков, във Ворошиловградска област, а подробностите по «Катинското дело», което в Главната военна прокуратура съставлява 183 тома, въобще не се побираха в слабите главички на фалшификаторите. Шелепин уж моли през 1959 година да се унищожат отчетните дела на военнопленниците, но тези дела бяха изгорени още през 1940 година, когато ги смениха с углавни дела, и актовете за тяхното изгаряне бяха публикувани още през 1990 година. Та тъкмо въз основата на тези актове Горбачов обяви, че поляците са разстреляни от руснаците.

Фалшификатите по «Катинското дело» съставляват само три текста: едно уж-писмо на Берия, едно уж-решение на Политбюро и едно уж-писмо на Шелепин. Но в тези три текста има повече от 40 « перли» от подобен род, доказващи това, че са крещящи фалшификати. Защо сравних фалшификаторите с Гайдар. Той, без да разбира от икономика, се хвана да я реформира, а фалшификаторите, без да знаят историята на нашата Родина и същината на « Катинското дело», се захванаха да майсторят фалшификатите по него. Обаче Конституционният съд не вникна в смисъла на фалшификатите. За съда бе достатъчен само външният им вид. А видът им е такъв, че у изследователите на това дело се появиха подозрения. Адвокат Слободкин: «Сигурно човекът, който бе нает и който изготвяше за тях тези фалшификати, реши да им спретне зла шега, а те просто не обърнаха внимание върху това».

Вижте, за какво става дума. Ръководителят, преди да сложи резолюцията върху документа, го прочита, затова документът стои пред него пряко, а лакътят на лявата му ръка лежи на масата. Затова при писането писалката се движи по дъга – отляво надясно, отдолу нагоре. И върху всички истински документи от онази епоха ръководителите на СССР (а те всички бяха с дясна пишеща ръка) пишеха резолюциите само така. И само върху писмото на уж-Берия те са писани така, сякаш ги е писал левак. Но за пишещия с дясна ръка ще е необходимо да обърне писмото хоризонтално, а как тогава ще го чете? И за какво е нужно това? Адвокат Слободкин: « Аз работих като съдия 32 години, дори малко повече, 24 години като председател на съда – в Солнечногорск. Налагаше се ми да се сблъсквам с документи, които постъпваха в съда и онези, които ние изпращахме. Налагаше се да ги гледам, да оценявам. И разбира се, набива се в очи, че и на мен ми се налагаше да слагам резолюции на различни по род документи и да давам на някого указания. Но това, как са изпълнени подписите - уж- подписи на Сталин и други ръководители на нашата държава, свидетелства за това, че някой при фалшификацията просто е изиграл зла шега на поръчителите. И е изпълнил подписите така, както те не са могли да бъдат изпълнени в истински документи. Ние щателно изучавахме тъй наречената бележка на Лаврентий Павлович Берия и извлечението от протокола на заседанието на Политбюро и това, което ни порази: (вероятно, и те самите не са очаквали) датите на изходящата бележка, уж- подписана от Берия и датата на заседанието на Политбюро – съвпадат напълно. От 5-ти март е бележката, изпратена от Народния комисариат на вътрешните работи, и на 5-ти март се състоя заседанието на Политбюро. И бе посочено, че това не е вярно. Практиката показва, че съответните документи с предложения за разглеждане на заседанието на Политбюро постъпваха поне 5-6 дни преди самото заседание на Политбюро. И вероятно това беше много неочаквано за представителите на президентската команда – Шахрай и Макаров».

Тук имате право да попитате, за какво говори Слободкин, та нали вляво в ъгъла в печата на НКВД е написано на машина само «март 1940 година». Но няма дата. Всичко е правилно. Датата я няма. Защото след позора в Конституционния съд фалшификаторите я изтриха и започнаха да публикуват, така да се каже, едно още « по-истинско« писмо на Берия, вече без датата 5-ти март. Адвокат Слободкин: «Но нали държахме документите в ръцете си. Аз специално отидох през есента на 2002 година, а предварително написах писмо до тогавашния Председател на Конституционния съд, Марат Викторович Павловски, с молба за разрешение още веднъж да видя стенограмите от заседанието на Конституционния съд тъкмо по това дело и всичко, що се отнася до анализа и дискусиите, които се разгърнаха на заседанието по повод на тези документи, за да се убедя, защото там нееднократно бе повторено: « Бележката от Берия от 5-ти март». Това бе един от нашите аргументи, когато ние казвахме, че тези документи са фалшиви. Ние казваме: « Това не може да бъде - бележката да е с дата 5-ти март, а заседанието на Политбюро да се състои на 5-ти март» . Достатъчно е само тази фалшификация за мен, като за юрист, за да кажа, че всичко, което се опитват да предявят срещу политическото ръководство на Съветския Съюз, да обвинят нас, Съветския Съюз, Русия, в разстрела на полските офицери, е злостна фалшификация.«

Да продължим темата за злостната фалшификация, която може би е оставена върху тези документи умишлено. Ето, ще повторя някои кадри от филма на Млечин, където показват две страници от уж- писмото на Шелепин. Ако забелязвате, Млечин е изрязал от първата страница така наречената глава на писмото, онази част, където е посочено до кого е адресирано писмото и стои печатът и входящият номер на получателя. Млечин не случайно е отрязал тази част. Ето, вижте датата, на която канцеларията на Шелепин уж е изпратила това писмо. Това е 3-ти март 1959 година. А сега да видим датата на получаването му в канцеларията на Хрущов, това, което Млечин скрива от своите зрители. Това е 9-ти март 1965 година. Тоест на 3-ти март 1959 година правителствената поща започва да носи писмото от Лубянка до Стария площад. През 1961 година Шелепин е освободен от длъжността Председател на КГБ, а пощата все продължава да носи писмото му. През 1964 година Хрущов е махнат от длъжността му, а пощата продължава да носи писмото на Шелепин до него. И го доставя чак през 1965 година. Можете ли да повярвате, че писмото на Председателя на КГБ на СССР до Генералния секретар на КПСС е пътувало цели шест години и шест дни? Не можете? Но тогава няма да ви приемат на работа в Главната военна прокуратура! Там това писмо се смята за истинско. Само че Млечин се побоя да покаже това «истинско» писмо, знаейки, че не на всички телезрители мозъците са изсъхнали.

А третият «документ» - това е такъв шедьовър, че дори председателят на Конституционния съд, Зоркин, не се въздържа да обсъди художествените му достойнства заедно със защитниците на КПСС. Това е уж- «Решение на ЦК на ВКП (б)» от 5-ти март 1940 година за разстрела на полските военнопленници. Да погледнем кой го е подписал. Ясно, това е сатрапът и извергът Сталин. И на кого Сталин е заповядал да убие поляците? На Шелепин! Но през 1940 година Шурик Шелепин бе на 22 години и работеше като завеждащ отдел на Московския градски комитет на Комсомола по физкултура и спорт. На вас не ви ли изглежда странно, че Сталин поръчва това не просто дело на толкова страшна организация. «Ами, - ще кажете вие, та нали там има дата – 27-ми февруари 1959 година. А през 1959 година Шелепин вече беше председател на КГБ на СССР». Всичко е правилно, но къде беше Сталин през 1959 година? Да не би той да е изпратил тази заповед на Шелепин от ковчега по факса? Ако фалшификаторите са сменили плика след Конституционния съд, а в писмото на уж- Шелепин са изтрили датата, то те направо са скрили този шедьовър и никъде не го показват. И не го публикуват.

Би трябвало да носят тези документи не в съда, а направо в Книгата за рекордите на Гинес, отдавна щяха да са станали шампиони на света сред идиотите.

Конституционният съд на Русия е по кучешки предан на всеки режим. И, за да разберете, в какво положение го постави «Катинското дело», нека да разгледаме един показателен пример. Да предположим, че депутатът Зюганов вземе назаем за изборната си кампания от депутата Жириновски 100 долара. Аз казвам: « Да предположим». И след поредния успех на президентските избори в резултат на нееднократни напомняния и караници, Зюганов връща, но друг копюр (с образа на Ленин). А защо не? Тук всичко е на място – и номерата, и серията, и дори плешивото теме на портрета. Не знам, как би постъпил синът на юрист, като вижда, че го вземат за идиот, но юристите от Конституционния съд постъпиха точно така. Адвокат Слободкин: «Трябва да отдадем дължимото на председателстващия процеса в Конституционния съд, Валерий Борисович Зоркин, който също подхвърли една фраза на представителите на президентската страна – Шахрай и Макаров, че тук действително има много въпроси. И трябва да отбележа, че Конституционният съд в своето Постановление премълча, не промълви нито една дума по повод на тези документи и на самата причастност на политическото ръководство на Съветския Съюз към съдбата на полските офицери».

И как въздейства върху клеветниците на Русия резултатът от единственото публично разглеждане на техните фалшификати в съдебния процес през 1992 година? Адвокат Слободкин: «Имам наложилото се убеждение, че те не очакваха това наше отношение към техните документи, както и такава оценка и веднага се снишиха. И след изказаното от нас отношение вече не посмяха да наблягат на тези епизоди, свързани с трагедията в Катин».

Ще допълня, че след фиаското в Конституционния съд се снишиха не само Шахрай и Макаров, снишиха се всички фалшификатори. До такава степен се снишиха, че показаните в съда фалшификати не бяха публикувани в Русия три години и едва през 1995 година фалшификаторите се осмелиха да публикуват част от тях, и при това – пак преработена.

ИЗВОДИ.

Нека да направим няколко сравнения. Финландия през 1939 –та година, през 1940-та и през 1941 – 1944 години води две твърде тежки войни с нас. За наказание от нея бяха отнети територии, в това число такива с богати залежи от никел. Финландците имат население 10 пъти по-малко от полското, а сухопътната граница с Русия – дори по пряка линия– е повече от 1000 км. Обаче финландците не се страхуват от Русия, не влизат в НАТО и остават неутрална държава. А Съветският Съюз с цената на огромна кръв извоюва за поляците територията на тяхната държава. По настояване на Сталин, и въпреки Чърчил, бе добавена и германска територия и все пак ненавистта на полското население към руснаците е такава, че те влязоха в НАТО. Кой ще ме убеди, че това стана не благодарение на фалшификацията на «Катинското дело»?

Откъс от телевизионното предаване « КАК СЕ Е СЛУЧИЛО ТОВА»:

«Моля, кажете, а сегашните ученици знаят ли за тази трагедия?«. « Да, да, да, този проблем се предвижда в програмите на полските училища, разглежда се пред учениците, а също и в учебниците. Още повече, знаете ли, искам да подчертая, тази година е годишнина от гибелта на поляците. И има програма в Полша, свързана с тази 60-та годишнина. И тя се провежда много “достойно”, отчитайки и тези, които са виновни за тази екзекуция, подчертава се, че това са определени хора, че това е дело на ръцете на НКВД и тогавашната власт».

Виждате ли какво става? Макар, че Конституционният съд на Русия не призна вината и на тогавашната власт, в Полша още от детинство се набива в главите на населението, че полските офицери са убити от руснаците и руснаците са длъжни да платят. Русия дължи това на малка шепа отцепници. На 16-ти април във Варшава президентът на Полша, Квашневски, в очакване на получаването на лепта от Русия, връчи кръстовете на Ордена за заслуги пред Полша на изпълнителите на «полската поръчка» по «Катинското дело». Руските предатели, на които бе изказана благодарност чрез кръста – са по-малко от 30. Ако отчетем, че дейците на Главната военна прокуратура, до сега работили в нея, засега не са получили тези кръстове, както и действащите сътрудници в архивите, с допълнение към тях и антируските пропагандисти от руската преса, които също засега не са получили тази дрънкулка, всички отцепници не са повече от 50. Ето, благодарение на тях на външната безопасност на Русия е нанесен огромен удар, а върху 140 млн. граждани на Русия се възлага изплащането на лептата на поляците. Съгласно руското наказателно право, мъртвият не може да бъде съден и обявен за виновен в случаите, когато прокуратурата или съдът го обявят за неспособен да се защити. Но съгласно руското наказателно право, мъртвият трябва да бъде съден, ако се иска неговата реабилитация, тоест да бъде признат за невинен по обвинение в престъпление.

В «Катинското дело» винаги е имало двама обвиняеми, грубо казано – Сталин и Хитлер. И въпреки руските закони, Главната военна прокуратура е реабилитирала Хитлер без съд признавайки, въпреки решението на Конституционния съд, Сталин за виновен. Причините са понятни. Главната военна прокуратура се страхува да изнесе пред съда онзи тъп фалшификат, който спретна във вид на наказателно дело. Но както се казва: « Щом трябва, трябва…»

На подлостта на мръсниците, обвинили Русия без съд и въпреки съда, трябва да се противопостави честността. Държавната дума е длъжна да накара Държавния прокурор да подпише обвинително заключение по «Катинското дело» и да предаде делото в съда. Отчитайки важността на « Катинското дело», то трябва да се разгледа от Върховния съд на Русия като първа инстанция, да се поканят на процеса, естествено като участници, поляците и германците и целият процес трябва да се покаже по телевизията в пряко предаване. Нека прокурорите, гледайки в очите руските граждани, в отговор на въпросите на адвокатите, да разкажат на избирателите разни интересни истории от тези, които насъбраха за 16 години следствие, например за това, че полските офицери са били по размер колкото пуяци, но са имали такива здрави черепи, че куршумите от съветските нагани не са ги пробили, та затова палачите от НКВД (кадри от филма на Л. Млечин) «са използвали закупените от Германия пистолети «Валтер». Тях ги доставяли с куфари от Москва». Нека разкажат, че СССР беше мъничка страна, тихи места в нея нямаше. И се наложило поляците да бъдат разстрелвани и погребвани тайно на територията на пионерския лагер. Нека разкажат за това, как близо до Харков и Твер не са успели да разстрелят и 80 полски офицери, как останалите 10 000 сами са умрели и тъй дълбоко се заровили в земята, че прокурорите и с екскаватор не можаха да ги изровят. Нека разкажат за това, как Сталин от ковчега изпрати Постановление на Политбюро на Шелепин, та нали нашите прокурори имат с какво да забавляват народа. Иначе, щом включиш телевизор, там все ту Хазанов, ту Жванецки, ту още някой такъв се кълчи. Да дадем думата на прокурорите, нека Жванецки малко да си почине.

И още два момента. Напомням, Чърчил писа, че в Полша, (цитирам): »Често пъти най-храбрите от храбрите се ръководят от най-гнусните от гнусните и все пак винаги са съществували две Полши – едната от тях се е борила за истината, а другата пълзеше в подлостта. « (край на цитата). Кой ще ми отговори на въпроса, коя част от Полша купи от нас накуп всички негодници в Академията на науките и в пресата? А президентът на САЩ Рузвелт е казал на Ялтенската конференция, (цитирам): «Ето, че вече 500 години Полша причинява постоянно главоболие на Европа. Време е най-сетне на тази тема да се сложи точка. (край на цитата). Полша е в ЕС и НАТО, и нека сега Полша сама сложи точка на тази тема. Но на « Катинското дело» Русия трябва да сложи точка.

КРАЙ НА ФИЛМА